ЗА СЪСТОЯНИЯТА
НА СЪЗНАНИЕТО И ПОМОЩТА
ЗА СТРАДАЩИТЕ
ЪВСЕМ не е толкова лесно, разбира се,
Ч^/да изоставиш по собствена воля едно състояние на съзнанието, което не се поддава на описание със земни думи — понеже всички клишета като „абсолютна хармония“, „кристална яснота“, „върховно блаженство“ и прочие са безсилни да го изразят, — за да се спуснеш във все по-слабо осветени селения, докато не се изправиш пак пред потискащата безпросветност на оголената животинско-човешка същност, — ала всичко това обогатява по такъв начин преживяванията на свързания все още със земята и следователно умеещ да мери със земни мащаби човек, че аз възприемам направо като „милост“ задължението си да изминавам всеки ден отново и отново този път.
Наистина при това всекидневно слизане в мрака и възлизане отново към Светлината ми се налага да съпреживявам душевно и всяко страдание, неизбежно присъщо на всички тънещи повече или по-малко в мрак сфери. Това би било непоносимо, ако не бях душевно подготвен и обучен за него, — ако във
всяко страдание не виждах същевременно „лъжата“ и не знаех, че един ден то непременно ще бъде подложено на „ преоценка". Не мога обаче да не призная, че за да съиз-страдам съзнателно целия ужас на тази мъка, понякога далеч надхвърляща така добре познатите ми иначе изпитания, често пъти ми се налага да напрегна всичките си душевни сили и че нерядко нейните трептения, макар и „моментално“ угасени във вечния Дух, продължават дни наред да отекват мъчително в земното ми съзнание. Но какво значи цялото това доброволно съпреживяване от моя страна — като собствено душевно страдание — пред морето от мъка, непрекъснато и не-доброволно изтърпявана de facto във всички сфери на съзнанието! — Би било проява на направо сатанинско равнодушие към всичко, което е принудена да изпитва индивидуалната душа на ближния, ако човек знае, че съпреживяването от негова страна е абсолютно необходимо тук, за да донесе известно облекчение, но въпреки това не се решава да го осъществи, така че в този случай съвсем не е някаква „заслуга“ да не щадиш себе си. В нито една сфера на съзнанието не може да се проникне „отвън“! Който иска да окаже помощ в подвластните й селения, трябва да е готов да се осъзнае за известно време в нея по присъщия на тази сфера начин.
След всички разяснения, дадени вече от мен на други места, едва ли е нужно да уточнявам, че това доброволно, всекидневно съп-реживяване на най-различни области на съзнанието извън нормално присъщото за мен състояние не е свързано с никаква „смяна на мястото“ и че всяко съпреживяване на страданието, независимо за коя област на съзнанието става въпрос, представлява общо възприемане на разпространяващите се в тази област „трептения“ на страданието чрез непосредствено съпреживяване на възникващите усещания на всички измъчвани от него хора в съответната област, но без каквото и да е „надничане" в техните лични съдби. Оказваната помощ се състои в пускане в ход на необходимите във всеки отделен случай духовни сили, които — без каквато и да е по-
нататъшна намеса в съответната област на съзнанието — упражняват своето въздействие там, където е необходимо: — било като укрепват собствените сили за по-нататъшно понасяне на страданието, било като го облекчават или премахват, или по някакъв друг, наложен от обстоятелствата начин.
Във всеки случай подобно съпреживява-не и оказване на действена помощ е възможно само чрез невероятно изразходване на земна жизнена енергия. Често се налага за няколко часа да се вложи повече жизнена енергия, отколкото изразходват в продължение на много месеци хора, занимаващи се с най-интензивен физически или умствен труд във външния живот, като вложеното във вечната духовна дейност е, разбира се, безвъзвратно загубено за земния организъм. В сравнение с духовносубстанциалната дейност и най-напрегнатата външна работа се възприема от земното тяло направо като отмора, но никой не може да върши едновременно и двете, така че изразходваното в чисто духовната дейност не може да бъде заменено с нищо в земния живот. Струящите се от Вечното сили, които се поддават на трансформиране в земната сфера, не водят до прираст на земната енергия, а само създават възможност за невъзможното иначе свръхизраз-ходване на наличната земна енергия във Вечното. — Не може обаче да се каже, че Вечното не се нуждае от земното! Само онова, което Светещият в Прасветлината съумее да задели през земния си живот за своята дейност във Вечното, може да бъде вложено от него там, където той иска да окаже духовна помощ, или да отклони предотвратимо страдание, все едно какви изпитания е отредил на самия него земният му живот, който по своята същност е изцяло живот за другите, без избор и без колебание.