Малко след това вече отваряше вратата на една сграда. По стълбите се разливаше силната миризма на чай. В апартамента си Селесте и Алваро следваха своя обичаен ритуал: тя пишеше в стаята, а той приготвяше нещо за ядене.
— Идваш навреме — каза й Алваро и я целуна.
— Не съвсем — чу се гласът на Селесте от стаята.
Мелиса погледа въпросително приятеля си.
— От известно време работи върху едно стихотворение — прошепна той. — Но май не й върви.
Почти на пръсти се отправиха към кухнята. Докато Алваро слагаше лимон в чашите и обясняваше на Мелиса как е накарал един китаец да му продаде малко чай на черния пазар, се чуха различни шумове, които идваха от стаята в дъното: влачене на стол, неразбираем шепот, два удара с ръка, объркан стон, едно гневно „Каква свинщина!“, последвани от мъртвешка тишина. Накрая се чу звучна въздишка. Лицето на Алваро се озари:
— Хайде, ела бързо.
Селесте лежеше просната върху леглото с вид на пълна изнемога, но лицето й сияеше.
— Как си? — поздрави и стана да целуне Мелиса.
— Не толкова добре като теб, докато не ти кажа новината.
— Случило ли се е нещо?
— Нося няколко нови стихотворения… и трябва да ги чуеш.
— О, не! Не днес.
— О, да! Днес, да — отвърна Мелиса безмилостно. — Колко пъти безропотно търпя твоите половинчасови рецитали; така че днес е мой ред.
— Добре, имам ли избор! — въздъхна Селесте, но Алваро разпозна тайното удоволствие, което се криеше зад оплакванията на жена му.
Всъщност Мелиса и Селесте се обожаваха. Тези престорени караници бяха само повод за създаване на пререкание, което иначе би липсвало в отношенията им. Той знаеше, че всъщност техните спорове добавяха сол и пипер към приятелството им. Тримата седнаха на ракитения килим и Мелиса прочете стихотворенията.
— Трябва да махнеш последните два стиха от първото — каза Алваро. — Според мен са излишни.
Мелиса прегледа бързо страниците си, почете малко и се съгласи:
— Прав си. — И задраска редовете с молив. — Друго?
— Няма нужда толкова да обясняваш заглавието на третото — отново настоя приятелят й. — На твое място бих го оставил Предчувствие.
Мелиса отново погледна листата, каза:
— Вярно — и задраска безжалостно няколко думи.
Обърна поглед към приятелката си.
— Не ти ли харесаха, Сели?
— Да, но мислех за нещо друго. Обърни внимание на образите, които си използвала: вода, сомнамбулизъм, хипноза, бухали… Всички са лунни символи.
— Вярно — без малко да се пошегува Мелиса. — Може би напоследък съм по-„лунатична“ от всякога.
— И пак е странно — продължи Селесте. — Ти си Риби с асцендент Везни, тоест управляващите ти планети са Нептун и Венера. Ако беше Рак, всичко щеше да има обяснение, защото е знак, подвластен на Луната, но при твоята звездна карта не си го обяснявам.
— Не ви ли казах за рождената ми карта?
— Каква рождена карта? — попита Алваро.
— Направих си я преди месец, от чисто любопитство. Забравих да ви кажа.
— Какво е интересното?
Мелиса порови в чантата си и след няколко секунди извади един омачкан лист, който подаде на Селесте.
— Нали ви казах? — възкликна победоносно Селесте. — Има Рак в медиум цели8. Там е лунното влияние… Трудно е да се объркаш в тези неща.
— Така ли? — рече Алваро. — Не си ли спомняш деня, в който се запознахме с нея? Хвана се на бас, че е Водолей.
— Почти е Водолей — потвърди жена му. — Според картата Венера и Меркурий са в дома, където е нейният Водолей… Виждаш ли? Уми сърце на водолей. Няма друг избор, освен да витае в облаците. За капак с този асцендент Везни непрекъснато се колебае. Толкова търси съвършенството, че действа три пъти по-бавно от останалите хора. При всички положения Везните стабилизират малко разсъдъка й. Лошото е, че при пълнолуние Ракът започва да се вълнува и хармонията отива по дяволите.
— Някой ден ще те изгорят като вещица на Площада на революцията — измърмори Алваро. — Ще видиш Синята брада да произнася реч, докато пали фитила и те обвинява, че си агент на ЦРУ.
— Винаги съм вярвала, че си колкото Водолей, толкова и Риби — продължи Селесте, без да му обръща внимание. — Риби е най-мистичният знак, а на теб още малко ти остава, и ще левитираш. Също така имаш достатъчно черти от Водолей. Водолеите винаги изпреварват времето си и го правят чрез поредица духовни скокове, които смайват останалата част от човечеството.
8
Медиум цели (средата на небето) — най-високата точка от еклиптиката, където тя се пресича с меридиана, минаващ точно над мястото, за което е изчислен хороскопът. Южната точка на хороскопа. — Б.пр.