— За това съм съгласен — призна Алваро. — Законите на диалектическия материализъм не могат да обяснят как функционира тази главица. Затова, дами и господа, уважаеми съдебни заседатели, другарки и другари, жената, която виждате тук, е само една оптическа илюзия, генетична мутация, която произхожда от Средните векове и която чрез някакъв империалистически експеримент е дошла да зарази с отровата си нашето комунистическо общество, което с толкова жертви…
— За бога, Алваро — възрази Мелиса. — Стига си говорил глупости.
— Говоря глупости ли? — оплака се той с тон на обиден. — Аз?
— Вярно е, скъпи — намеси се Селесте. — Шегите са уместни до един момент, но стига вече.
— Значи от половин час се опитваш да анализираш литературните наклонности на Мелиса според хороскопа й, а моя милост говори глупости.
— Мисля задълбочено, миличък — измърка Селесте. — Не се сърди. Спомни си, че Законът на предизвикателството е един от законите на магията, които най-много уважавам, и моят принцип винаги е бил да наруша Аристотеловата логика. И за да спреш да се цупиш, ще ти обясня, че всяко видение или знак, колкото и невероятно да изглежда, може да се превърне в Предизвикателството.
— Добре, добре. — Алваро тръгна към кухнята. — Защо ли се меся в женски разговори? Накрая винаги ми объркват здравия разум.
Селесте и Мелиса го видяха да излиза, погледите им се срещнаха и се усмихнаха като ученички, които бяха погодили лош номер на някого.
— Бях в издателството — сподели Мелиса. — Оставих им един разказ за вампири.
— Не ми ли донесе копие?
— Да, ето го. Между другото, като тръгнах оттам, имах близка среща.
— С извънземно? — попита Алваро, който се връщаше с още чай.
— По-скоро с извънземна.
Мелиса им разказа подробно случката с възрастната жена и мистериозното й предупреждение за кукумявката.
— Сигурна ли си, че не я познаваш? — попита настойчиво Селесте.
— Напълно.
— Ааах… — глухото възклицание на Алваро накара и двете да се обърнат към него.
— Какво? — попита Мелиса, леко изплашена.
— Ти си дъщеря на Оя9.
Селесте сякаш също изпадна във внезапен транс. Лицето й на италианска мадона придоби блуждаещ вид.
— Ами да! — възкликна тя. — Как не разбрахме по-рано?
Мелиса се огледа критично в огледалото, като се опитваше да открие някакво изключително качество, което очевидно й беше убягнало. Не откри нищо необикновено.
— За какво говорите?
— Още не си разбрала — й каза Алваро снизходително. — Направихме изследване върху афрокубинските божества.
— И открихме нещо много интересно, докато анализирахме теорията за архетипите на Юнг — продължи Селесте. — Оказва се, че оришите10 обхващат почти всички биотипове и темпераменти на кубинците.
— Как така?
— Знаеш, да си дете на светец, означава — наред с другите неща, — че имаш психологически или физически характеристики, подобни на божеството. Например синовете и дъщерите на Бабалу Айе обикновено са заобиколени от животни; тези на Ошун притежават особен сексапил…
— Разбираш ли? — настоя Алваро. — Афрокубинските божества представляват човешки типове. Без съмнение ти си дъщеря на Оя.
Мълчанието на Мелиса им показа, че все още не разбираше за какво говорят.
— Оя е богинята, владетелка на гробището — обясни Селесте. — Тя се грижи за пътеките, които водят до отвъдното.
— Затова колекционираш кукумявки — прекъсна я Алваро — и затова пишеш стихове за тъмни нощи и разкази за вампири, и затова лунната светлина те зарежда по особен начин. Всичко съвпада.
Мелиса гледаше Алваро със зяпнала уста.
— Значи ти се подиграваш с астрологията, но ме уверяваш, че афрокубинските богове са причината да обичам кукумявките.
— Тази теория е резултат от научен корелационен анализ.
Мелиса беше на път да се ядоса.
— Хубаво — прие тя. — Да предположим, че съществуването на архетипите в рамките на едно населено място е вярно, но как тази жена разбра, че харесвам кукумявките?