— Тя нищо не е знаела, миличка. Трябвало е само да те погледне, за да разбере.
Изражението на Мелиса беше красноречиво. Все още не проумяваше.
— Обясняваме ти, че става дума за биотипове със съответните им психологически характеристики — настоя Селесте. — Виж се в някое огледало: слаба си като гробищен кипарис, по-плъзгава от горски смок, с гъста тъмна коса като конска грива и с тези очи на сова, естествено, че самата Оя отговаря за теб!
Мелиса изпусна една въздишка.
— Това е най-… — щеше да каже „голямата глупост“, но се въздържа — езотеричното нещо, което някога съм чувала.
— Виж дали твоят медиум цели съвпада с твоя ориша. И двете неща са свързани с луната.
— Значи според вас афрокубинският пантеон и моят хороскоп обясняват личността ми и литературните ми пристрастия.
— Ако не ги обясняват — настоя Селесте, — поне навеждат на мисълта, че между тях има връзка. Споменаването на кукумявката показва, че онази жена е видяла нещо присъщо на природата ти и се е опитала да те предупреди.
— За какво да ме предупреди?
— Знам ли — Селесте вдигна рамене. — Може би за темперамента ти. С Оя трябва да се внимава. Ако я предизвикат, може да се разяри като фъртуна.
13
Аз съм нощно животно, вярно е; но не съм кукумявка. Те ме привличат като всеки друг символ, свързан с мрака. В душата ми живее друго същество.
Докато вечерта изтлява, нещо в душата ми се раздвижва. Завладява ме импулс да се хвърля на земята и да направя нещо, което никога не правя сутрин: да се протегна. Само когато съм сама, се осмелявам да изпълня тази маневра. Опирам се на ръце и колене, изнасям тялото назад, после напред и оставам няколко секунди в поза на кобра… О, каква наслада! После излизам да се потопя във влажния въздух на нощта, за да вдишам парата, която се отделя от земята: това е часът, в който светът ухае най-хубаво.
Постоях сред тревите и сега ги виждам да се приближават. Движат се с грация, придобита за хиляди години. Това е най-красивото земно създание. Ако някой ден срещнем същества от други светове и някой предложи да им покажем едно-единствено животно, аз бих гласувала за котката. Бих я избрала заради елегантността й, заради спокойствието й, заради прекрасния маниер, с който притваря очи, когато вселената я отегчава.
Бих искала да имам любовник котарак: да си мяукаме влюбено по покривите, далеч от насилието; да се облизваме, за да изличим нечистотиите на цивилизацията; да се разхождаме безмълвно по пътеки, които ще се превърнат в наши тайни коридори; да се движим елегантно, за да не пречим на никого, и никой да не усеща присъствието ни… Никой няма да може да ни затвори, нито да ни прикове към едно място.
Котките са свободни създания, в това се корени най-силното им обаяние. Обичат, ала не се привързват; отдават се, но не изневеряват на принципите си. Ако всички имахме по една котка в душата си, тираниите мигом щяха да рухнат. Никой диктатор нямаше да намери наивници, които да вярват, че да живееш затворен под неговата закрила е по-хубаво, отколкото да си свободен и без фалшивата му защита. Никой не може да подчини представител на семейство котки. Би трябвало повече да имитираме нормите им на социално поведение: уважението им към чуждата територия, към свободната воля, към независимостта на всеки индивид… Те са малки богове. От години ги наблюдавам и всеки път, когато ги виждам да се движат и да действат, душата ми се опиянява от движенията им.
Знам, че в мен живее една резервирана и дива котка; женска — крехка на вид, която се преструва на покорна, докато точи нокти, скрити във възглавничките. Обичам спокойствието, но веднага атакувам, ако някой се опита да наруши тази хармония. Това е единственият начин за оцеляване в свят, изграден по образ и подобие на един величествен вожд. Какво друго може да направи едно създание, чийто основен инстинкт е любовта, щом се е родило на място, където оцеляват най-циничните, не най-нежните?
Историята винаги се повтаря. В крайна сметка всички диктатури са еднакви. Продължават да съществуват, готови да режат глави, за да поддържат властта си, и се целят във вулвата с отровните си стрели, сякаш този тесен процеп би бил решаващ за краха им… Въпреки че може би са прави. Всеки полъх на любовни свободи води до упадък на властта. И ако опасността произтича от най-унизената група, заплахата се умножава. Затова не бива да се учудваме, че тираните са най-верните пропагандатори на патриархата.