— Някой от Министерството на културата е видял картините и е вдигнал врява до бога — обясни Сусана. — Казал е, че са напълно подривни.
— Господи! — въздъхна Мелиса.
— Всеки момент ще ни повикат за разпит — допълни Едгар. — Има един тип вътре при шефа. Наредиха ни да чакаме тук.
— Внимавай какво ще кажеш — помоли я Сусана. — Ти си падаш луда.
— Писна ми от всичко това.
— Мълчи, ще те чуят.
Вратата на библиотеката се отвори зад гърбовете им. Мъж с гуаябера14, тъмни панталони и непроницаем поглед — достатъчно знаци, за да може Мелиса да разбере кой е. Или по-скоро какъв е.
— Вие ли класифицирахте картините? — попита мъжът.
Всички потвърдиха.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса… поотделно.
Без колебание Мелиса излезе напред:
— Предпочитам да ги зададете на мен. Аз отговарям за галерията.
Зениците на мъжа се свиха. Не му убягна предизвикателният тон на момичето, но нищо не отговори. Отдръпна се, за да й направи път.
— Кой организира тази изложба? — попита, след като затвори вратата, седна в едно кресло и остави Мелиса права.
— Министерството на културата — отвърна тя, чувствайки се некомфортно в стаята, въпреки че изпитваше смътно удоволствие, като прехвърли отговорността за онзи „идеологически проблем“ на една държавна институция. — Самата заместник-министърка знаеше, че това са младежи, скоро завършили Училището по изкуства.
— Това ми е известно, но кой направи подбора?
— Никой. Помолихме всички да изпратят по две картини за изложбата.
Мъжът я наблюдаваше толкова съсредоточено, че тя започна да се изнервя. Това я вбеси още повече.
— Когато класифицира картините, нищо ли не забеляза?
— Какво например?
В тона на въпроса й прозвуча непочтителност.
— Много добре знаеш какво имам предвид. Щом не си успяла да забележиш… или не си искала да видиш нищо, значи ти също имаш проблеми.
— Съжалявам, не забелязах нищо необичайно.
— В много от картините личи неуважение към ръководителите на Революцията.
— Сигурен ли сте? — отвърна тя със съзнанието, че си навлича сериозен проблем. — Живописта е доста индиректно изкуство, в по-голяма степен от литературата или киното. Трудно е да направиш категоричен прочит на една картина; всеки я интерпретира в зависимост от това, което мисли. Истината е, че никой от хората, които класифицирахме тези творби, не е имал намерение да критикува нашите ръководители. Може би затова не видяхме нищо лошо в картините.
„Туше“, каза си развеселена, като забеляза изненаданото изражение на лицето на мъжа.
— Само че в този случай тълкуванието е много ясно — отвърна той, връщайки се към темата. — Например онази картина, на която Ел Команданте15 говори пред множество, където всички носят маски с неговото лице. Не ти ли се стори като подигравка?
— В смисъл?
— Намек, че всички лъжат.
— Не — отвърна тя дръзко. — Решихме, че художникът иска да изрази единодушието, което съществува сред народа пред върховния водач.
Думите й звучаха саркастично. На служителя на ДС му беше пределно ясно, но нямаше аргументи, нито улики, за да докаже противното.
— Добре, много съжалявам — каза най-накрая и подаде един лист, на който пишеше нещо, — но ако не изтеглите седемте картини и петте инсталации, изброени тук, галерията няма да може да отвори.
Мелиса хвърли един поглед на списъка и поклати глава.
— Без тези творби изложбата ще е безсмислена.
— Това е ваш проблем. Ако изложбата се отмени, не е, защото някой я забранява, ами защото вие отказвате да я направите с подходящи творби.
Мелиса остана със зяпнала уста от тази наглост. Понечи да отговори нещо, но стисна зъби, обърна се и излезе, без да се сбогува.
— Глупаци — измърмори, след като дръпна вратата зад себе си.
Приятелите й я заобиколиха загрижени.
— Изложбата няма да бъде открита — обяви тя с горчив вкус в устата.
— Какво? — възкликна Сусана.