— Това не е английски — каза Тирсо, като напрягаше слуха си.
— Все едно си против нас — упрекна го Мелиса. — Искаш да ни обвинят, че имаме идеологически проблеми ли?
— Намерихме рок група, която пее на руски — обясни Селесте.
Така неочаквано, както беше гръмнал, звукът секна. Чуха се викове, че няма ток, но мачът не прекъсна. „Спортистите“ започнаха да демонстрират своята некадърност. Топките на питчерите едва стигаха крайната цел. Посрещането беше под всякаква критика. За капак един от съдиите беше известен луд от квартала, когото художниците бяха убедили да играе с тях: бе единственият човек, който приемаше мача на сериозно. Разгърнаха огромен плакат с един от любимите лозунги на правителството: Спортът: право на народа. Хората бурно аплодираха.
Мачът протичаше без всякакъв ред и дисциплина. След втория страйк в първия ининг малоумният съдия неочаквано реши, че са по средата на петия. Чуха се поощрителни изсвирвания. След петнайсет минути лудият обяви, че всеки батър има право на шест страйка, и публиката подкрепи решението му с овации.
Група полицаи влезе на стадиона — няколко младежи ги изгледаха предизвикателно, — но мачът продължи, сякаш ги нямаше. Почти в същото време хора, натоварени със снимачна техника, се качиха на трибуните.
— Ще ни запишат — прошепна Тирсо, склонен да си тръгне.
Селесте избухна в смях.
— Не се притеснявай, от нашите са.
— Откъде знаеш?
— Познавам ги. Правят документален филм за рок музиката. Сигурно идват да запишат групата.
Полицията спря кинаджиите и се разрази спор. Вниманието на публиката се раздвои между мача и конфликта на трибуните. Беше очевидно, че агентите не искаха камери наоколо. Мелиса и приятелите й можеха да чуят скандала, защото вятърът и акустиката донесоха няколко фрази до тях.
— При всички положения тук няма ток — казваше единият от полицаите. — Така че тази група няма да свири.
— Гадните копелета спряха тока — оплака се някой на висок глас.
Чуха се яростни възклицания по трибуните. Кинаджиите, привидно победени, напуснаха мястото… само за да се върнат десет минути по-късно, влачейки един дълъг и дебел като питон кабел. Когато пазителите на реда отново им преградиха пътя, обясниха, че вземат ток от една къща от другата страна на улицата, за да може групата да включи инструментите си. Полицаите не позволиха това, като заявиха, че не може кабел да лежи по средата на улицата. Двама оператори казаха, че ще прехвърлят кабела над дърветата. Това засили лошото настроение на жандармите, които този път отказаха разрешение, без да дадат нови обяснения.
При всички положения мачът беше към края си. Отборът победител прекоси целия стадион и разгърнаха парче плат, на което се четеше друг известен лозунг: За спорта, физкултурата и игрите. Този път виковете наистина вбесиха полицаите, които с блъскане и заповеди започнаха да опразват стадиона. Двоен кордон от полицаи ескортира хората до улицата, изпълнена с любопитни съседи и минувачи, които се чудеха защо пред спорния колизей имаше повече от двайсет патрулни и няколко затворнически коли.
Притежателите на дълги коси и плитки, на халки и брилянти по ушите, на избелели дънки и размъкнати блузони, на къси панталони, изрязани криво с ножица, и на полупрозрачни поли, през които се виждаше бельото, в смях и шеги се пръснаха във всички посоки. Само лудият, който беше съдия, остана до вратата на стадиона, недоумяващ защо всички си тръгваха, а никой не спря да му обясни защо този забавен мач беше свършил така скоро.
20.
Мелиса застана пред гардероба. Задачата да избере тоалета си никога не беше лесна, защото обличането за нея не бе акт на кокетство. Дрехите функционираха като допълнение към природата й, а понякога като маска. Преди години носеше минижупи, защото не се чувстваше уверена в себе си и си мислеше, че ще отклонят вниманието от някоя нейна черта, която тя самата не можеше да определи. По-късно темпераментът й започна да се променя; стана по-дистанцирана и се отказа от стария си гардероб. Сега носеше дълги и въздушни поли. Купи си сандали, а за защита използваше гривни и екзотични обеци. Разбира се, в страна, където всичко беше с дажби, трябва да си факир, за да се обличаш по този начин, но Мелиса имаше въображение в излишък, както и добри контакти на черния пазар. Така успя да си направи доста прилични тоалети.