„Дали бих могла да се хвърля във водата, ако тя ме помоли“, помисли си и в същия момент разбра къде е опасността: в самата невинност на съществото. Вероятно не беше зло, но Мелиса бе убедена, че любопитството му към другите може да ги повлече към смърт, ако му хрумне да ги повика с жест.
— Пий — повтори сянката.
— Коя е тя? — попита Мелиса, без да откъсва поглед от онези хипнотични очи.
— Воден дух.
— Иска нещо от мен, усещам го.
— Защото е част от природата ти.
За момент Мелиса не разбра какво иска да й каже. След това си спомни, че астрологичният й знак е Риби: воден знак. Затвори очи, за да не вижда усмивката, която започваше да се очертава на фееричните устни, и пое глътка вода от езерцето. Докато пиеше, я блъсна леден въздух и наситен аромат на плодове. Тя вече не беше тя.
— Майя — повика я глас.
Наведе се да вземе кошницата с цветя и звънчетата на туниката й иззвънтяха. Когато вдигна поглед, Ра-Теш надничаше иззад туфа папрати.
С престорен професионален интерес, който далеч не изпитваше, жрецът я следваше навсякъде. Беше безскрупулен мъж, очакващ жадно всеки Белтейн в търсене на девойка, която да посвети, и Майя се беше превърнала в негова фиксидея.
— Какво правиш? — попита той, като се опитваше да се държи възможно най-безстрастно, както подобаваше на ранга му.
— Венеца си — каза тя и вдигна кошницата.
Понечи да си тръгне, но той се приближи да огледа леглото от венчелистчета и докосна ръката на момичето, което потръпна.
Никой не подозираше какъв заряд от похот туптеше зад фасадата на Ра-Теш, един от великите бардове на империята, който едновременно с това беше върховен жрец на храма. Само девойките, изпитали похотливостта му, познаваха тайната му — безграничната му страст към девствени момичета, — но настойчивото му домогване до Майя беше издало намеренията му, с което породи у нея инстинктивно отвращение.
— Не забравяй да сложиш по две пъпки за всеки стрък гипсофила — каза той, като имаше предвид украсата, предназначена за девиците.
— Да, Върховни жрецо.
Забеляза блясъка в очите на мъжа и потрепери. Беше сигурна, че ще бъде избрана. С тъга пое обратно по пътя.
Като всяка девойка, обречена на храма, живееше в колиба без врата, защитена от вечното присъствие на Богинята; и като всяка девица, отдадена на Богинята, беше напуснала семейството си веднага щом се посвети на духовна служба.
Когато влезе в колибата, видя, че Нинир спи в своя ъгъл. Майя я беше приютила една сутрин след бурята, разрушила гнездото, закрепено между клоните на един дъб. Във влажното утро, когато отиваше към рекичката за сутрешното умиване, намери телцата на две мъртви сови и треперещата в агония Нинир, единственото оцеляло пиленце. Оттогава животното беше станало неин любимец.
Без да вдига шум, остави кошницата на земята и се зае да сплете венеца си. Часовете се изнизаха ефимерни като въздушни духове и когато първите сенки се спуснаха над гората, Нинир отвори огромно око и съсредоточено го впи в господарката си. Перата на гърба й настръхнаха и второто око се появи в мрака. Избуха. Майя вдигна очи и се усмихна на птицата със златисти очи. Противно на навиците си, започна да се облича, без да се доближи до гнездото, за да я погали.
Когато падна нощта, девойката напусна колибата си. Гирляндата цветя върху косите й пръскаше ухание във въздуха. Водена от факлата си и от далечния вой на инструментите, се отправи към храма. От една скала огледа града, който се простираше в краката й. Примигващите светлини му придаваха вид на риба от дълбините. Можеше да различи очертанията на първия пръстен, зает от горите, които ограждаха храма. По-нататък се извиваше дъгата на втория пръстен, претъпкан от пазарища и жилищни квартали.
Отправи се към подемника. Майсторски изработена система от скрипци, противотежести и лостове позволяваше достъпа на жриците и на други хора с право да се качват до платото. Почака малко до шахтата на елеватора, докато механизмът скърцаше. Някой се качваше или току-що беше слязъл. Най-накрая звънът на камбанките оповести, че платформата е на път да дойде. Когато се появи, вътре нямаше никого. Угаси факлата, преди да влезе. След това направи необходимите маневри за спускането и изчака ново иззвъняване да й покаже, че се приближава до първата площадка. Напусна платформата и зави вдясно. Там се качи на втори елеватор, който я отведе до следващото ниво. Повторно пристъпи вдясно, стигна до третия, последен елеватор и спускането й приключи.