Тогава почувства идването на дух, който я изпълваше с мъдрост. Замаяна от наркотиците, вече не виждаше пред себе си Ра-Теш, а самия Рогат бог, вечния си любовник, който се бореше да си я върне, прониквайки със сила в нейната девственост. Тя самата се вкопчи в бедрата на Бога и стискайки устни, за да надмогне болката, се изви в дъга в търсене на неговата мъжественост.
Отвъдното се отвори пред двамата. Вече не бяха девица и жрец, а Богинята и нейният Рогат съпруг, които възпроизвеждаха най-древния ритуал, докато молитвите на жрицата възхваляваха силите, струящи от това ложе, където един мъж и една жена бяха инструменти на силите на природата и се превръщаха в Мъжкото и Женското: двата първични образа на Бога.
43
Тирсо стоеше от десет минути на ъгъла, като не откъсваше очи от къщичката, скрита зад избуялата градина. Все още не се решаваше да напусне поста си, за да изпълни мисията, която лично си беше възложил: да говори с мистериозната Сибила. Непредвидено раздвижване го накара да се скрие зад едно огнено дърво. Някой излезе в градината, мина между розовите храсти, накрая се появи заедно с котка със сребриста опашка. Гледката на жената, която приласкаваше животинчето, докато го внасяше във вътрешността на къщата, го накара най-сетне да се реши. Прекоси градината и почука с бронзовата халка. Вратата се отвори почти веднага. Направи усилие да прикрие изненадата си. Младото и приветливо лице не отговаряше на представите, които си беше изградил за Сибила.
Когато се представи и се опита да обясни кой е, жената го прекъсна:
— Знам, ти си приятелят на Мелиса. Влизай.
— Говорила ви е за мен?
— Мелиса ми е разказвала за много хора, включително и за теб. — Седна срещу момчето. — Мисля, че те смята за най-добрия си приятел.
— Аз я смятам за най-добрата си приятелка. Затова съм дошъл.
Жената се сви на мястото си.
— Случило ли й се е нещо?
— Ако имате предвид някоя злополука, не. Но тя полудява.
Жената се отпусна.
— Защо мислиш така?
— Има припадъци, халюцинации, мисли, че пътува в миналото…
Сибила се вгледа настойчиво в него.
— Мелиса не е луда. Просто мозъкът й функционира по различен начин.
— Тя упорито твърди, че вижда миналите си прераждания. Това нормално ли е?
— Разбира се. Съществуват различни начини да се постигне. Ако искаш да узнаеш повече, има една книга…
— Знам — прекъсна я Тирсо. — Четох я, защото Мелиса ми я даде. И точно това ме тревожи. Всеки от тези методи е противопоказен за твърде емоционални личности, а тя живее в постоянна истерия.
— За да извършиш вътрешно пътуване, трябва да се научиш да се отпускаш. Това беше първото, което й показах — поколеба се тя. — Не знам дали си запознат с принципите на автогенния тренинг. Това е самохипноза, която позволява…
— Няма нужда да ми го обяснявате. Всичко това звучи чудесно — като научнофантастичен роман, но истината е, че Мелиса получава припадъци, а щом се събуди казва, че е била в друг живот. Или както си говори с някого, изведнъж изпада в делириум и обяснява, че е събирала листа през Средновековието. Не знам много за тези неща, но мисля, че е на път да полудее.
— Никога ли не си сънувал буден?
— Много пъти. Защо?
— Значи знаеш какво представлява промененото състояние на съзнанието.
— Не, не знам.
— Означава, че мозъкът ти е изоставил обичайния си работен ритъм, за да навлезе във фаза, която може да генерира мистични мечтания. Ако си изпадал в екстаз, докато слушаш музика, или си бил поразен от красотата на някоя творба на изкуството, или дори ако си виждал нещо като светкавица по време на оргазъм, вече можеш да кажеш, че познаваш различни състояния на съзнанието. Можеш да загубиш представа за окръжаващото те, но това не те прави душевноболен…
Сибила продължаваше да обяснява. Тирсо я слуша няколко секунди, като се запасяваше с търпение, но въпросът не позволяваше колебание. Мелиса се приближаваше към лудостта. И ако преживяванията й бяха резултат на промени в съзнанието й, както твърдеше жената, ефектът продължаваше да бъде същият: неговата приятелка вече не беше като останалите човешки същества.