— … защото тези странни възприятия се появяват вследствие на стимули, които получава лимбичният мозък — заключи Сибила.
— Какво общо има това с Мелиса?
— Опитвам се да ти обясня, е, че медитацията, автогенната тренировка, хипнотичните звуци и съзерцанието на еднообразни повърхности, като някой кристал или вода, предизвикват промени в ритъма на мозъчните вълни. В такива моменти човек има достъп до източници на информация, които не са донесени от обичайните сетива. Не се знае откъде идват тези познания. Някои говорят за генетична памет, други — за колективно подсъзнание. Каквото и да е обяснението на явлението, Мелиса е способна да го изживее.
— Сънувал съм с отворени очи, ходил съм на литургия и вече съм загубил броя на оргазмите си, но това не ме е накарало да твърдя, че съм посетил Средните векове.
— Трудно е да обясниш някои неща на човек, който не ги е преживял.
— Също така ходих в библиотеката и изчетох цял куп книги, за да се опитам да разбера този проблем, но онова, което намерих, не ме накара да се чувствам по-добре.
Извади от джоба си няколко намачкани листа, размаха ги пред лицето на жената и започна да чете:
— „Преждевременната деменция, често наричана шизофрения, защото разкрива разделение между емоционалните, рационалните и двигателните процеси, е хронична психоза, която се проявява често във второто десетилетие от живота на човека. Не става дума за болест с ясно определен профил, а за реакция: разстройство. В по-голямата част от случаите болестта обикновено прогресира до пълно влошаване на състоянието…“ — Вдигна поглед от страницата. — Е, следват някои данни и после се изреждат симптомите: „От 200 проучени случая на преждевременна деменция в 130 се проявяват халюцинации, 85 процента от които са свързани със слуха, 14 на сто — със зрението и 6 процента са халюцинации, които включват сложна комбинация от сетива, като обоняние, вкус и допир“.
— И ти мислиш, че това се случва с Мелиса? — прекъсна го Сибила.
— Според изследването болният може да има пълна илюзия за реалност.
— Единственият проблем, който забелязвам в твоя анализ, е, че при Мелиса нито един от симптомите, свързани с този тип деменция, не е налице. Не се мисли за отровена, нито за посланика на Бога, нито се оплаква, че са й извадили или са й подменили органите, не изпитва токови удари, не се е обявила за светица, не смята, че се намира под нечий телепатичен контрол…
— И добави с ирония: — Или твоето изследване не споменава за тези симптоми?
— Говори за тях, но не мисля, че някой трябва да покрива целия списък, за да бъде болен.
— Естествено, че не, но въпросът не е толкова прост, както може да ти се е сторил след прочита на няколко книги. Има много видове шизофрения и няколко вида делириумна психоза; никоя от техните клинични картини не съответства на душевното състояние на Мелиса.
— Защо сте толкова сигурна?
— Защото съм психолог.
Тирсо прехапа езика си, без да знае какво да отговори. Сибила настоя:
— Нашата приятелка е леко невротична, но в границите на нормалното.
— При цялото ми уважение, вие живеете в свят на фантазии и затова не виждате, че възприятието на Мелиса е променено: защото вашето също е променено.
Сибила въздъхна.
— Този спор е безсмислен — заключи тя. — Не мога да убедя слепец, че цветовете съществуват, както той никога няма да ме убеди, че онова, което виждам, не е истинско.
Тирсо се изправи.
— Жалко — каза. — Искаше ми се да се разберем, за да предпазим Мелиса. Сега нямам друг избор…
И с тази заплаха отвори вратата и излезе, без да се сбогува. Листата на умиращото лято влетяха и се завихриха в стаята.
— Няма защо да се тревожиш — прошепна Сибила зад гърба му, макар че той не я чу. — Скоро аз и Мелиса ще престанем да се виждаме.
44
Градът без ток беше по-страшен от нощ в пустинята. Силуетите на сградите приличаха на зверове, готови да нападнат обитателите си. Така въздействаше Хавана, когато нощният й живот беше прекъсван от спиране на тока. Мелиса изпита чувството, че е единственото същество, което дишаше в света. Край нея минаха сенки и й се сториха като души в чистилището, може би духове, които не можеха да намерят покой и бродеха безнадеждни из мъртвата планета.