— Чакай и наблюдавай — казаха ангелите. — Това е нашата история.
Вгледа се в една бучица, която започваше да се разделя, и картината предизвика у нея лек гъдел: присъстваше на собственото си раждане. Прииска й се да погали онзи зародиш надуша, който опипваше околния свят, свързан с другата си половинка чрез фина като дим субстанция. Насочи мислите си към тази точка и мигом отстъпи назад объркана. Беше разпознала другата половина, която се отделяше от нея: Ра-Теш… Рохер…
— Случи се инцидент — прошепнаха гласовете. — Тук започна всичко.
Наблизо се делеше друга клетка. Майя/Мелиса разпозна съставните й части заради божата, която будеха у нея: бяха нейните водачи. Гледайки разделянето, й се стори, че присъства на мълчаливо раждане.
В този момент нещо разтърси атмосферата. Може би е бил порив на енергия или нематериална експлозия, или самият Бог, който преминава… Кой би могъл да знае след трилиони години? Истината е, че малкото духовно ядро, което съответстваше на Ра-Теш/Рохер, остана отделено от половинката си, а тя бе запратена към двойката на настоящите си водачи. Изплашени от онази необяснима вихрушка, двамата се сляха отново, но погълнаха и същността, която по-късно щеше да бъде Майя/Мелиса.
— Тримата бяхме едно известно време, докато твоята половинка беше някъде навън, отчаяно жадуваща да се добере до теб. Това породи страстта, която го преследва до днес.
— Значи не е виновен…
— Част от израстването е в преодоляването на гнева, гордостта, страховете, а той не е успял да ги превъзмогне.
Майя/Мелиса изпита жал към онази самотна и изплашена половинка, която продължаваше да се върти около троицата.
— Никой не е виновен — настояха ангелите. — Затова не е честно да те кара да страдаш при всяко прераждане.
Видението на онзи далечен свят започна да се разсейва.
— Как мога да му помогна? — попита.
— Не можеш. Всяка душа се учи сама… освен ако не е достигнала до ниво, което й позволява да приема помощ от други.
Сияйните същества се приближиха още към нея.
— Ти си почти готова.
— За какво?
— Да извикаш друг живот, който почти не си спомняш, живот, който ни свърза завинаги.
— Аз мислех, че сливането…
— Инцидентът ни беляза, но не създаде вечна връзка. Това стана по-късно.
61
Смъртта на Тирсо я беше лишила от онази фина част на духа, където се таят тъгата и отчаянието. Ако успееше да заплаче, може би раната в душата й щеше да заздравее, но потиснатите сълзи набъбваха в нея мълчаливо, като тумор, който печели пространство, без жертвата да се усети, докато не е станало твърде късно.
Жадуваше да види Сибила, защото последната й среща с ангелите беше отприщила безброй въпроси. Например генезисът на душите. Не знаеше какво да мисли за това, но ако беше истина, можеше да обясни интереса на Рохер към Анаис и любовника й. От друга страна, сега разбираше непоносимостта на учителката си към Рохер. По какъв друг начин може да реагира човек в присъствие на собствения си убиец? Въпреки че нямаше да говори с нея по тази тема.
Най-сетне стигна до дома на Сибила. Между глътките вода разнищи плетеницата на виденията си, които едва успяваше да облече в думи.
— Любопитно е — заключи учителката й. — Идеята за андрогинната душа съвпада с писанията на някои антични философи. Платон например.
— На мен все още ми е странно да възприема идеята за първичните души, които се делят като амеби.
— На мен също, но не бива да се доверяваме на собствените си идеи по въпроса, още повече ако произтичат от една хилядолетна грешка. Нашето статично схващане за духа идва от Библията, където се твърди, че всичко е възникнало така, както го виждаме сега; но тази хипотеза не може да се защити. Ако живите същества са започнали еволюцията си от едноклетъчните организми, не виждам защо първите форми на душата да не са минали през подобен процес, особено ако духът също еволюира.
— Все още има нещо, което не разбирам — каза Мелиса. — В началото е имало много малко човешки същества. Днес те са милиарди, а в бъдеще ще се родят още. Как така сега има достатъчно души за толкова много хора?
Сибила не можа да прикрие жеста на досада.
— Кой ти е казал, че душите е трябвало да се въплъщават по едно и също време от самото начало? В света съжителстват много напреднали духовно хора и други, по-страшни от дивите зверове. Сега е възможно да съществуват души, които все още не са познали нито едно тяло.