Приеха веднага, по-скоро от студ, отколкото от глад.
— Предполагам, че вече сте решили — продължи Бриг, след като всеки беше изпил по две паници супа.
— Не сме много сигурни, Майко — призна Ангус. — Но вероятно ти можеш да ни помогнеш.
— Слушам ви.
— Добре — заекна Ангус, — Маев има сили.
— Какви сили?
Ангус щеше да отговори, но възрастната жена го прекъсна:
— Тя да каже.
— Мога да виждам Обитателите на сенките.
— Тя е твърде скромна — възрази Дану. — Те й говорят.
— Сигурна ли си?
Маев потвърди.
— И не само това, подчиняват й се. Аз и Ангус сме свидетели. Заобиколиха ни край езерото, видяхме как разтърсваха дърветата, Маев им извика да се махат и те си тръгнаха веднага.
— Това ли е всичко?
Спогледаха се нерешително.
— Говорете! Има нещо, което не сте ми казали.
Нови жестове на притеснение.
— Възможно ли е? — изписка вещицата. — Толкова седмици напразно!
— Ами — продължи Дану — били сме заедно в предишен живот.
— Искаме да извършим ритуал на свързване — добави Ангус, — който ще попречи като се срещнем отново, да не се познаем.
— Това ли е всичко? — Гадателката тропна с крак нетърпеливо. — Не е възможно да сте толкова глупави.
Младежите се спогледаха объркани. Бриг се изправи пред Ангус и Дану.
— Казвате ми, че нямате представа кои сте?
Мълчание.
— Проклятие! Не мога да повярвам!
— Майко — попита тихо Дану, — ти знаеш ли?
Възрастната жена се опита да възвърне спокойствието си.
— Естествено, че знам — потвърди с глух глас, — и ми се иска да разбера защо не пожелахте да ми кажете.
— Струваше ни твърде голямо самохвалство.
— Мислехме, че няма да ни повярваш.
— Струваше ни се… Мислехме… — изимитира ги тя. — Няма какво да мислите. Когато ви питам, ми отговаряте, и точка.
— Кога разбра, Майко?
— Още в нощта на посвещението — веднага щом се назовахте с тайните имена на Дагда и Дана, които малцина знаят и които само Богинята може да разкрие.
— Но ние не сме богове сега! — възрази Ангус. — Как може да бъдем техни превъплъщения?
— Има различни богове. — Майката обгърна раменете на Дану.
— Чуй ме, Даная… или Дана, върнала си се при народа си със съдба, за която не смея да предполагам. Богинята не ми я е разкрила. Аз мога само да ти върна инструментите, които ни дари в миналото. — Обърна се към Ангус. — А на теб, Арат, мой мили Дагда, ще предам тайната на вечната връзка, но преди това е нужно да направим ритуала в Каер Сидхе, където си живял преди векове. Може би в желанието за съюз има някакъв божествен план, който само вие и Богинята разбирате. — Обърна се към Маев: — А ти, Майя (не беше ли това предишното ти име?), притежаваш рядка дарба; талант, който дори аз не бих посмяла да пожелая. Никой смъртен не си е пожелавал да може да заповядва на Народа на сенките, но сигурно има причина за това. Не знам с какво си допринесла за раждането на Туата Де Данан, но…
— Дала е живота си — прекъсна я Дану. — Ако тя не беше загинала, никога нямаше да стигнем до островите на Вътрешното море и дананците нямаше да съществуват.
— Животът е най-скъпоценният дар на душата в процес на обучение — каза гадателката. — Затова и заради връзката ти с Магическия народ ще се погрижа за твоето обучение.
— Майко — потрепери гласът на Маев, — защо миналото ми име толкова прилича на настоящето? Нима родителите ми са знаели?
— Разбира се, че не. Действали са по инстинкт и са избрали звуци, подобни на тези на тайното ти име. Много родители го правят, без да си дават сметка.
— А кое е тайното ми име? — попита Маев.
— Не знам — призна вещицата и думите й донесоха ехо от едно бъдещо обучение. — Всички имена са маски, които прикриват истинското: онова, което никое човешко гърло не може да произнесе, защото принадлежи на езика на духа. Но приликата между имената в този живот и предишния показва, че двете имат обща основа и че са отглас на друго — по-силно име. Човешките имена са груби наподобявания на божествени звуци и ако родителите ни имат достатъчно интуиция да ни дадат име, подобно на истинското, можем да постигнем изумителни неща.
— Защо?
— Защото растем в постоянна връзка с вибрациите, които въздействат на нашата същност.