Очите на старицата се озариха, сякаш светлина беше лумнала в сърцето й. Маев отгатна, че зад грубоватия й вид се крие древен и изстрадал дух.
— Трябва да посетите Кръга на гигантите.
— Много е далече!
— И на връщане да потърсите Авалон…
— Свещеният остров?
— … и да се изкачите на върха на Каер Сидхе, наречен Кристалната пещера.
— Какво ще правим там?
— Необходими са три ритуала, изпълнени на три места на концентрация на силата, за да се изгради вечна връзка между душите.
— Ти спомена само две места: Великия кръг и могилата на Авалон.
— Първия ритуал ще направим тук, в Бру-на. И трябва да побързаме, защото скоро ще настъпи Юл22. Ще бъде най-подходящият момент за церемонията.
Бриг се опита да се изправи и Ангус понечи да й помогне, но тя не позволи.
— Важно е да знаете нещо — им каза. — След известно време хората ще забравят Великата Майка и ще презрат даровете й. Отново ще се отвори път за спасение на всички със завръщането на Първата религия, която ще нарекат Уика, в онези тъмни времена. Вие ще бъдете част от това възраждане, ако подготвите душите си още отсега, преди да е настъпило невежеството.
— Как е възможно някой да забрави Богинята?
— Ще го направят, уверявам ви. Ще презрат женската същност на Божеството и ще настане насилие, когато Тя се оттегли и бъде заместена от мъжката част на духа. Вече няма да съществува Майка, а само Баща.
— Това е ужасно! — извика Ангус. — Без Нея интуицията ще загине.
— Да — каза вещицата, — и вече знаете какво означава това. Без интуиция интелигентността се превръща в тирания, а различията се превръщат в нетолерантност. Няма да има място за магия, нито за видението на Средните царства. Без присъствието на Богинята равновесието ще се загуби.
— Не искам да живея в такъв свят — каза тихо Маев.
— Никой от нас не би искал — потвърди гадателката, — но няма да имаме друг избор. Ще бъде епоха на омраза и религии, които ще се прекланят пред един безнравствен и слаб бог, лишен от женската си половина.
— Искам да помня, Майко — помоли я Маев. — Не искам да забравям каква съм. Не искам да забравя какви сме.
— Ще помниш, дете — и усмивката й я изпълни с успокояваща топлота, — обещавам ти, че ще помниш.
Майката се наведе и целуна Маев по челото.
— Нека Богинята те защитава във всяко прераждане.
И когато девойката вдигна поглед и видя уморените очи на старицата, позна в тях душата на Тирсо.
67
Защото това беше той: душа с повече ин, отколкото ян, същност, която все още носеше следата от живота, посветен на култа към Богинята; и беше защитавал тази женска част от душата си с упоритостта на магьосник.
Интересно беше обаче, че след като е бил могъщата Бриг, отхвърляше всякакви идеи, свързани с магията. Но всичко това е възможно на място, където реалността всеки момент се разтопява и се превръща в нещо друго. Или може би има причини на духа, които не познаваме.
Нашият ум е ограничен. Отвъд има въпроси, които дори не смея да формулирам, защото Богинята се крие зад недостижима и мистична природа: Аз съм онова, което е било, което е и което ще бъде. И никой смъртен не е булото ми. Също така, покрити с воалите на непроницаемото, жените променяме външния си вид и се плъзгаме по рифовете на цивилизацията. Също като Бастет — египетското божество с котешко лице, предпочитаме радостта пред войната, танците пред смъртта, музиката пред разрушението.
Продължавам пътя, който ми показа сянката — завръщането в Уроборос, — и губя връзка с този свят, който може би не е истинският. Но имам лошо предчувствие. Вървя по път — лепкав като кожата на влечуго. С всеки изминал час затъвам в тиня, от която не мога да избягам. Може би светът се е побъркал. Може би всички се чувстват като мен, без посока, живеейки в собствената си вселена, опитвайки се да се свържат с останалите, които също са изолирани.
Понякога чувам гласове, които не разпознавам. Точно сега не знам дали сънувам, дали пиша в дневника си, или сънувам, че пиша в дневника си. Докосвам времето: единственото измерение, където човешката душа превъзхожда този безплоден и студен Бог, който са ни оставили, защото Той живее увековечен статично, докато смъртните все още можем да се движим чрез Уроборос, за да избягаме в която и да е област на времето.