Тирсо… Бриг… Майко… Протегни ми ръка, покажи ми светлината, избави ме от тази мъртвешка тъмнина, позволи ми да легна в скута ти, излекувай тъгата ми, дай ми балсам за боязънта да се изправя срещу живота, освободи ме от всички страхове. Дай ми знак, за да знам, че не съм толкова сама.
68
С предзнаменованието на бурята, която изля потоци ледена вода, настъпи навечерието на слънцестоенето. Тримата приятели облякоха белите си вълнени туники, кожените си боти и наметалата си от тъмна кожа. На ръцете си сложиха гривни във форма на змия и пристегнаха тиарите със символа на лунния сърп.
Майката ги изпрати до входа на Бру-на, носейки паницата с кръв. За първи път се приближаваха до гробницата през деня. Светлината караше кварца, покриващ извития таван, да блести, създавайки внушителен спектакъл. Но красотата на монумента не беше само външна. В дните около Юл в тъмния коридор се повтаряше чудо. Първите лъчи на зимното слънце докосваха дъното му в акт на оплождане, което се извършваше всяка година в утробата на земята. Светлината, нахлуваща по вагиналния коридор, осигуряваше оцеляването на природата. Това беше ритуал, който увековечаваше живота и смъртта.
— В тази гробница почиват телата на Дагда и Дана — каза им Бриг. — Сега са празни черупки, но преди време душите ви са ги обитавали.
Благослови ги, описвайки пентаграм във въздуха, и пое обратно.
Когато младежите проникнаха в гробницата, слънцето вече хвърляше последните си лъчи върху тези земи. Пристъпваха с боязън, сякаш очакваха да видят своите собствени призраци. Тесният коридор беше пазен от вертикални скали, намекващи за фалическо начало. Накрая, в тройната камера, се съхраняваха урните с тленните останки. Огромна каменна купа, била може би паничка на някой първичен гигант, стоеше в центъра. На дъното й имаше тъмна течност.
Светлината беше оскъдна и почти не се виждаха. Ангус излезе да потърси факла и когато се върна, отражението на пламъците хвърли сенки, които привлякоха невидими същества. Маев почувства присъствието им, въпреки че не успя да опредеш дали бяха създания на сенките или духове, сътворени от вещиците преди много години.
Седнаха около купата в мълчание и отправиха мислите си към Богинята. Когато бяха готови, Маев се изправи и призова Великата майка и Рогатия й съпруг. Молитвите отекнаха в пещерата:
Около нея напрежението в стените сякаш се усили.
Дану поде химн, което беше знак тримата да се хванат за ръце и да започнат да се въртят в кръг. Докато се въртяха, усетиха енергията, която струеше от пръстите им. Маев видя също фосфоресценциите, които се издигаха от земята, докато образуваха конус над главите им, но не разбра дали и другите ги виждат.
Ангус взе малка купа, загреба от тъмната течност в гигантската паница и я вдигна над главата си.
— Кръвта на белия бик е пролята на новолуние. Да пием в чест на Богинята и нейния Рогат съпруг.
Маев го погледна и сърцето й заби силно.
— Ще бъдем нещо повече от плът срещу плът, нещо повече от кръв срещу кръв — каза той. — Този ритуал е нашият знак за вечността.
Един по един отпиха от отварата, предназначена за жреците на Богинята, защото такава беше тяхната роля занапред и това беше подаръкът на Бриг за тяхното триединство от души.
Отново седнаха в кръг и останаха така до сутринта в очакване на откровения.
Малко преди зазоряване чуха звуците на арфа в долината. Беше без съмнение Белен… или Аполон, или Луг23, или което и да е от имената, с които се назоваваше богът на музиката и светлината в различните земи. Кой друг, освен него, би изпитвал удоволствие да свири на арфата си, докато останалия свят спи? Беше като знак. Привлечени от омагьосващите звуци на музиката, отвсякъде наизлязоха фееричните същества. И не само Маев чу напевния език на феите, които обитаваха Каер Сидхе.