— Защото имаше други животи, макар да не си ги спомняш. И бяха много красиви…
— Все още го обичам — повтори тя настойчиво.
— Той също те обича — увери я ангелът. — И точно сега, когато се връща при нас, е по-близо до теб.
70
Маев се спря и другите я последваха. За миг помаха с ръце, докато усети слабото течение, което се надигаше от пода. Обърна се към Дану и Ангус, които чакаха нейните заповеди, и тогава го видя. Недалеч от тях се носеше някакво създание.
Не беше тайна, че Обитателите на сенките не търпяха намесата на хора на територията си и правеха всичко възможно, за да избягнат тези срещи. Но този закон, изглежда, не се отнасяше за Маев. Непрекъснато показваха благоразположението си към нея.
Съществото долетя до момичето.
— Ела с нас — помоли я, въпреки че от устните му не излезе звук. — Отдавна те чакаме.
— Какво искате от мен? — попита Маев.
Атмосферата сякаш доби млечна плътност. Отвсякъде се появиха крилати създания. Наобиколиха Маев и приятелите й, които още не разбираха какво се случва.
— Ти си нашата кралица — запяха в хор. — Трябва да дойдеш.
— Не искам да се занимавам с феи.
— Ти си наша — молеха съществата. — Без теб сме загубени.
— На Гуин му омръзна да бъде посредник между хората и божествата — обясни таласъм със сиви очи.
— Оплаква се, че е уморен — проплака червенокоса силфида. — Стар е колкото планетата.
— Съжалявам — отвърна Маев непоклатима, — но това не е мой проблем.
— Напротив! Напротив! — викнаха всички в хор.
— Вървете си! — извика така гневно, че стресна Дану и Ангус. — Махайте се!
Сред крилатото множество избухнаха писъци от страх и съществата се стопиха в нищото като по чудо.
— Какво става? — попита Дану.
— Пак те — каза тихо Маев, отпускайки се върху тревата.
— Магическият народ?
— Да.
— И ти пак им се разкрещя? — Ангус се огледа около себе си. — Заради теб ще ни унищожат.
— Отидоха си.
— Какво искаха?
— Настояват, че съм тяхната кралица.
— Сигурно има някаква причина…
— Не ме интересуват. — Погледна приятелите си с тъга. — Не са хора, никой не ги разбира. Невъзможно е да контролираш действията им.
— Но те ти се подчиняват.
Тишината се спусна над тримата.
— Да вървим — заключи Маев и се изправи. — Трябва да продължим пътуването си, иначе няма да стигнем навреме.
Завиха на югоизток, докато Маев си преговаряше наум последните уроци на старицата. Бриг я беше научила да разпознава енергията на невидимите пътища с длани, обърнати към земята — обучение, което отне голяма част от седемдесет и двата дни на усамотение.
— Защо седемдесет и два? — беше попитала Маев, когато гадателката й разкри времето, което всички трябва да прекарат в самотен пост.
— Това е магическо и стабилно число — беше нейният отговор.
През този период Бриг беше единственият човек, когото виждаха. Благодарение на нея Маев научи за пътеките, които показват пътя до свещените места. Бяха невидими за окото, защото минаваха през недрата на земята. Много места на концентрация на силата — като Каер Сидхе и кръговете от камък, бяха издигнати върху точки, където енергията блика от земята под формата на вихрушка или спирала. Само неколцина магьосници и гадателки умееха да определят местоположението на тези извори, които, по тяхна заповед, се превръщаха в места, подходящи за магията. Бриг й беше казала да проучи линиите, които водеха на югоизток, и тя се подчини.
Вървяха заедно с колона от поклонници до източното крайбрежие на Ерин и там се качиха на кораб, който ги отведе до Великата страна на мъглите. Плаваха без бури, тласкани от силен вятър, който задуха веднага щом вдигнаха котва. Без приятелите й да разберат, Маев беше призовала войска от Дребния народ, която духаше около кораба, издувайки платната и създавайки морско течение, за да ги отведе право до целта им. Въпреки краткото пътуване пристигнаха замаяни. Но Бриг вече ги беше предупредила: колкото повече сила има един магьосник, толкова по-малка е устойчивостта му на морски вълнения.
Слязоха бързешком, нетърпеливи да напуснат онази плаваща черупка и да стъпят на твърда земя. Докато се приближаваха към светилището, се увеличаваше и броят на пътниците, които, изглежда, се бяха отправили към същото място. Мнозина носеха новите слънчеви символи на дрехите си, за разлика от тях тримата, които следваха лунната традиция.