— Забравата е механизъм за защита. Всички души го притежават.
Двете фигури закръжиха около нея, сякаш искаха да я обвият с крилете си, но не бяха криле, а феерични форми, които излизаха от силуетите им като светещи струи дим. Майя/Маев/Мелиса изпита онова усещане за радост, което й носеше близостта с нейните ангели.
— Ритуалът — спомни си изведнъж. — Трябва да тръгваме.
И отново почувства онзи поток от екстаз, от който отмаляваше.
— Няма защо да бързаме — каза Даная. — Намираме се между два живота.
— Между два живота?
— Още не сме се родили, миличка. Все още не сме нито Ангус, нито Дану, нито Маев.
— Феите ме преследват! — възрази тя. — Аз съм Маев!
— Имала си видение. Това си видяла… фрагменти от възможни животи.
Тя въздъхна. Беше в безопасност, далеч от всякаква заплаха. Не я интересуваше дали това е реално, или не. Искаше да остане така завинаги, в измерение, до което коварната ръка на врага никога нямаше да стигне, където никой не можеше да бъде гонен, нито преследван, нито разпънат на кръст, защото идеи като подчинение, господство и смърт нямаха смисъл. Нищо страшно нямаше да се случи там. Нека я викат колкото си искат. Онази светлина я защитаваше като плътен плащ. Най-сетне се беше затворила в черупката си. Само че нейната беше полупрозрачна като седефа на бисерна мида и излъчваше майчинска и млечна светлина. С безкрайна любов протегна ръцете си към съществата, които я заобикаляха, докато се почувства окъпана от светлина. Тогава разпери криле и полетя към вечността.
72… и Епилог
Авалон, Свещеният остров, земята, където завършваха всички ритуали на живота и смъртта, мястото на вълшебни хълмове, където хората и по-малките божества са погребали тайните си. На един от тези хълмове ще запечатат вечния й договор.
Авалон не беше остров в истинския смисъл на думата, но бе заобиколен от вечни мъгли, което го изолираше от областта. За да се стигне до него, трябваше да се прекоси пръстенът от облаци, който предизвикваше ужасяваща несигурност у дръзналите да го преминат, но не и у магьосници като тях.
Когато изплуваха от безкрайната мъгла, се насочиха на север. Трябваше да търсят езерото, в чийто център се издигаше Кристалната пещера — още едно подвеждащо име, защото беше гробница, увенчана с кръг от кварцови блокове, наречен Пръстен на Слънцето. Преплаваха по езерото на изоставен сал и стигнаха до подножието на гробницата в първите часове на нощта. През цялото пътуване Маев непрекъснато чувстваше присъствието на Магическия народ. Нищо чудно. Намираха се в подножието на един Каер Сидхе, а ревността, с която обитателите на хълмовете пазеха дома си, беше пословична. Навсякъде се движеха призрачни сенки.
Направиха си дълга почивка. Маев задряма и в съня си получи видение. Кристалната пещера не беше обикновена гробница, обитавана от феи. Там живееха Гуин аб Нуд, владетел на фееричния народ, и неговият двор от създания на стихиите, които честваха празниците и събиранията си в тунелите на този хълм.
Събуди я пърхането на птица. Ангус се изправи и разпали огъня. Червеникавите езици се оцветиха в златисти тонове и блясъкът им привлече погледа на Маев.
— Гас… Гластбер…
Дану и Ангус бяха замръзнали пред разширените й зеници.
— Гластонбрей…
— Маев, какво ти става?
— Не я докосвай — предупреди я Ангус. — Има видение.
Вгледаха се в стъклените очи на момичето, което продължаваше да реди тихо думи на някакъв незнаен език, без да отделя поглед от пламъците.
— Гластънбъри Тор — прошепна Маев и вдигна лице към тях, сякаш ги виждаше за пръв път.
— Какво означава?
— Не знам — отвърна тя, — но така ще се нарича това място един ден.
Отново се загледа в пламъците.
— Камъните на пръстена ще изчезнат, но не и силата му, затворена завинаги в хълма.
Настана мълчание и в далечината се чу закъснялата песен на гмурец.
— Те ще дойдат.
— Кои?
— Жреците с бели одежди.
— Като нашите ли?
— Нас вече няма да ни има, но друидите ще опазят завета на дананците.
Писъкът на подплашена птица стресна Дану и Ангус.
— Маев — прошепна Дану, без да се осмели да я докосне.
— Ще бъдем прах и легенда — промълви Маев и една сълза затрептя между миглите й. — Почти всичко ще се загуби. Само част от магията ни ще остане за бъдещето. И именно друидите ще я спасят.