Внезапен леден вятър ги накара да спрат. Бяха вървели половин час, водени от светлината на звездите. Маев стисна широката и закриляща ръка, която се сключваше около нейната, и реши, че няма да се тормози повече с такива идеи. В крайна сметка времето не беше линейно. Връщаше се към себе си като легендарната змия Уроборос и това беше заветът на ангелите, който не биваше да забравя. Каквото и да се случеше, тя щеше да се завръща непрекъснато към тази тайнствена и студена вселена, откъдето винаги би могла да избяга.
Корал Габлес, 1995