Даина Чавиано
ЗАТВОРЕНА КОТКА
Книга 1 от трилогията „Тайните на Хавана“
Анотация
Затворена котка е един изключително мистичен роман, който на моменти е и автобиографичен. Действието се развива в съвременна Хавана, Атлантида и Стоунхендж. Тази книга, чийто сюжет обхваща периода между 1985–1987 г., е първата от трилогията „Тайните на Хавана“.
Мелиса е млада жена, която мечтае да е писател. Един ден тя измисля персонаж без лице, сянка, която постепенно я обсебва. Тя я следва навсякъде – и насън и наяве до момента, в който Мелиса усеща, че реалният й живот ще изчезне напълно. Кой е той? Защо иска да говори с нея? Какво иска да й разкрие? Едно привидение, скрито в далечното минало, може да се окаже звеното, свързващо младата жена с това призрачно тайнство. Отговорите на тези въпроси тласкат Мелиса в безкраен лабиринт от легенди за мистични империи и магически сили.
На нейната сянка, където и да се намира
Няма как да разберем изцяло котешкия ум, ако не станем котки.
СТ. ДЖОРДЖ МАЙВАРТ
ПЪРВА ЧАСТ
ДОМ НА СЕНКИ
1
Ако е вярно, че спалнята е огледало на собственика си, тази жена трябва да е създание от потекло и лудост, паднал ангел, гибелен парфюм.
Сянката се плъзна из празната стая, мина покрай леглото с неоправени сини чаршафи и се приближи до масата, на която се издигаха планини от хаотично натрупани листове.
Пише, каза си. В тази констатация нямаше въпрос, нито изненада, само нотка на явна убеденост. Можеше да се очаква.
В стаята нямаше много пространство. Останалата част от помещението беше заета от свещи, които излъчваха аромат, книги, керамични фигурки от предколумбовско време, еротични гравюри, минерали във формата на яйце... Потършува из дрехите в гардероба: копринени шалове, дълги рокли, блузи от въздушна материя. Отвори дясното чекмедже и видя бижутата: пръстени, гривни, безброй колиета и обеци с рядък дизайн.
Бунтарка в истинския смисъл на думата, заключи тя и в този извод пролича известна радост. Истинска социално неадаптирана жена.
Огледа се наоколо. Обстановката можеше да се обобщи в две думи: екстравагантност и очарование.
Нищо не се променя, прошепна.
Отпусна се върху леглото, зарови глава във възглавницата и се обърна леко, за да вдиша парфюма й. По някаква причина в паметта й изникна споменът за една друга жена.
Винаги е обичала ароматите на дърво и мускус, помисли си.
Стори й се, че я чува отново. Видя гърдите й под прозрачния плат и си спомни топлия вятър, когато двете се разхождаха край бреговете на реката... Изпитваше носталгия, но в същото време предпочиташе това скитане на предела, където беше намерила онези, с които се бе простила. Там бяха родителите й, неколцина приятели, предишни възлюбени, също така Той; нямаше я само Нея. Въпреки че се срещаха в много случаи, понякога някой от тримата си тръгваше, създавайки у другите внезапно усещане за празнота. И все пак връзката им продължаваше от векове. Заедно образуваха нерушимо триединство.
В това състояние, което се повтаряше от живот в живот, сянката поддържаше любовта си към най-скъпите си същества. И от време на време ореолът на някой специален човек, изглежда, я привличаше. Както сега.
Хенри трябва да види това, помисли си, докато изтръгваше звуци от една стъклена дрънкалка.
Все още го наричаше с последното от имената му, докато не го срещне в някой следващ живот, в който би имал друго име; но това беше нормално.
Едната й ръка се удари в нещо: тетрадка... Не, бяха четири, разпилени из гънките на покривалото. Взе първата, изписана с енергичен, но леко колеблив почерк – най-вече на места, където думите излизаха извън линиите. Личеше, че смелият замах на ръката не беше вроден, а резултат от усилие да се наложи.
Сянката се наведе над страниците на първия свитък. По-скоро приличаше на тетрадка с бележки, сборник с весели случки, колекция от сънища, отколкото на дневник. Отвори го от края и прочете последните редове.
2
(ОТ ДНЕВНИКА НА МЕЛИСА)
Днес се събудих като вещица. Разбрах го още щом отворих очи и видях диска на пълната луна. Всеки път, когато се събудя, окъпана от този блясък на старо сребро, знам, че нещо ще се случи. Жумях, докато привикна със светлината. След това започнах да разглеждам предметите в спалнята си. Еднорогът от слонова кост препускаше в лек тръс из хартиените ливади, а двойката от плаката се гърчеше в любовен екстаз. В безсънните ми утрини гледам да не се усетят, че ги наблюдавам. Би било като да откриеш тайните на свита феи, които честват разгулните си празници в гората. Може да е опасно.