Като стигна до „Сан Игнасио“, реши да мине през „Ла модерна поесия“ и зави наляво, в посока улица „Обиспо“. Докато вървеше към книжарницата, вдишваше смесицата от миризми, които се носеха по павираните и недоасфалтирани улички. Това беше аромат, който познаваше по-добре от миризмата на дома си: морска селитра, разлят петрол в залива, червен фасул, евтин парфюм, зловония от клоаките, карамел, пудра... Помисли си за старите дилижанси, теглени от коне и управлявани от елегантни чернокожи. Екотът на копитата, теглещи скрибуцащите седалки, където пътуват дамите, загърнати в облаци плат и парфюми, внесени от Европа, се смесва с песента на глашатаите и глъчката на робите, които правят дневните покупки за господарите си. Представи си кошниците върху потните глави, двуколките и тяхното крехко равновесие, и преносимите подноси, които се поставят в стратегически точки по ъглите или площадчетата. От тези места се излъчва аромат на ананас и манго, на рози и жасмин, на хрупкави свински пръжки и медени сладкиши със сусам... Преглътна слюнката си. С тъга си помисли, че рефлексът на Павлов няма да й послужи за нищо. Блестящата й университетска диплома никога нямаше да й даде достъп до богатите сладкарски произведения, на които са се радвали кубинските роби от XVIII век.
Сред тази оргия от образи и несбъднати желания някой застана на пътя й. Не я видя да се задава от никое конкретно място. Не разбра откъде се появи. Отдръпна се, за да й направи път, но жената не помръдна. Беше дребна и възрастна негърка със сиви коси и набраздено от бръчки лице. На Мелиса й хрумна, че може да е бабата на гуихес: онези черни и палави духове, които живеят в реките и лагуните на острова. Жената я погледна със замъглени очи.
– Пази се от кукумявката – прошепна с нисък и колеблив глас. – После да не кажеш, че Муба не те е предупредила.
След това продължи бавния си ход и остави Мелиса поразена.
Момичето се огледа, за да провери дали някой друг беше станал свидетел на това странно видение. Хората продължаваха да се роят във всички посоки, тичаха, смееха се, блъскаха се или викаха, без никой да я погледне. Обърна се пак, но старицата беше изчезнала, погълната от тълпата или може би от мистериозното измерение, откъдето се бе появила.
Продължи към книжарницата, решена, че нищо няма да смути разходката й. Малко след това стигна до мястото, което миришеше на евтина хартия и мастило. Вентилаторите на тавана цепеха следобедната пара, вдигайки вихрушки от топъл въздух, които само пречеха на потта да се натрупва по кожата, но без да освежават напълно. Огледа рафтовете с поезия. След това проучи разделите за разкази, романи, речници... Накрая излезе с празни ръце. Повечето от книгите бяха политически текстове, а от тях беше погълнала в изобилие, откакто се бе родила.
Пресече булевард „Сан Рафаел“ в посока към спирката тъкмо навреме, за да хване един автобус. Изминаха трийсет задушаващи минути, преди да дойде нейната спирка. Когато успя да слезе с известно блъскане, улиците на скромния квартал „Луяно“ й се сториха като оазис в летаргичното пладне.
Малко след това вече отваряше вратата на една сграда. По стълбите се разливаше силната миризма на чай. В апартамента си Селесте и Алваро следваха своя обичаен ритуал: тя пишеше в стаята, а той приготвяше нещо за ядене.
– Идваш навреме – каза й Алваро и я целуна.
– Не съвсем – чу се гласът на Селесте от стаята.
Мелиса погледа въпросително приятеля си.
– От известно време работи върху едно стихотворение – прошепна той. – Но май не й върви.
Почти на пръсти се отправиха към кухнята. Докато Алваро слагаше лимон в чашите и обясняваше на Мелиса как е накарал един китаец да му продаде малко чай на черния пазар, се чуха различни шумове, които идваха от стаята в дъното: влачене на стол, неразбираем шепот, два удара с ръка, объркан стон, едно гневно „Каква свинщина!“, последвани от мъртвешка тишина. Накрая се чу звучна въздишка. Лицето на Алваро се озари:
– Хайде, ела бързо.
Селесте лежеше просната върху леглото с вид на пълна изнемога, но лицето й сияеше.
– Как си? – поздрави и стана да целуне Мелиса.
– Не толкова добре като теб, докато не ти кажа новината.