– Случило ли се е нещо?
– Нося няколко нови стихотворения... и трябва да ги чуеш.
– О, не! Не днес.
– О, да! Днес, да – отвърна Мелиса безмилостно. – Колко пъти безропотно търпя твоите половинчасови рецитали; така че днес е мой ред.
– Добре, имам ли избор! – въздъхна Селесте, но Алваро разпозна тайното удоволствие, което се криеше зад оплакванията на жена му.
Всъщност Мелиса и Селесте се обожаваха. Тези престорени караници бяха само повод за създаване на пререкание, което иначе би липсвало в отношенията им. Той знаеше, че всъщност техните спорове добавяха сол и пипер към приятелството им. Тримата седнаха на ракитения килим и Мелиса прочете стихотворенията.
– Трябва да махнеш последните два стиха от първото – каза Алваро. – Според мен са излишни.
Мелиса прегледа бързо страниците си, почете малко и се съгласи:
– Прав си. – И задраска редовете с молив. – Друго?
– Няма нужда толкова да обясняваш заглавието на третото – отново настоя приятелят й. – На твое място бих го оставил Предчувствие.
Мелиса отново погледна листата, каза:
– Вярно – и задраска безжалостно няколко думи.
Обърна поглед към приятелката си.
– Не ти ли харесаха, Сели?
– Да, но мислех за нещо друго. Обърни внимание на образите, които си използвала: вода, сомнамбулизъм, хипноза, бухали... Всички са лунни символи.
– Вярно – без малко да се пошегува Мелиса. – Може би напоследък съм по-„лунатична“ от всякога.
– И пак е странно – продължи Селесте. – Ти си Риби с асцендент Везни, тоест управляващите ти планети са Нептун и Венера. Ако беше Рак, всичко щеше да има обяснение, защото е знак, подвластен на Луната, но при твоята звездна карта не си го обяснявам.
– Не ви ли казах за рождената ми карта?
– Каква рождена карта? – попита Алваро.
– Направих си я преди месец, от чисто любопитство. Забравих да ви кажа.
– Какво е интересното?
Мелиса порови в чантата си и след няколко секунди извади един омачкан лист, който подаде на Селесте.
– Нали ви казах? – възкликна победоносно Селесте. – Има Рак в медиум цели8. Там е лунното влияние... Трудно е да се объркаш в тези неща.
– Така ли? – рече Алваро. – Не си ли спомняш деня, в който се запознахме с нея? Хвана се на бас, че е Водолей.
– Почти е Водолей – потвърди жена му. – Според картата Венера и Меркурий са в дома, където е нейният Водолей... Виждаш ли? Уми сърце на водолей. Няма друг избор, освен да витае в облаците. За капак с този асцендент Везни непрекъснато се колебае. Толкова търси съвършенството, че действа три пъти по-бавно от останалите хора. При всички положения Везните стабилизират малко разсъдъка й. Лошото е, че при пълнолуние Ракът започва да се вълнува и хармонията отива по дяволите.
– Някой ден ще те изгорят като вещица на Площада на революцията – измърмори Алваро. – Ще видиш Синята брада да произнася реч, докато пали фитила и те обвинява, че си агент на ЦРУ.
– Винаги съм вярвала, че си колкото Водолей, толкова и Риби – продължи Селесте, без да му обръща внимание. – Риби е най-мистичният знак, а на теб още малко ти остава, и ще левитираш. Също така имаш достатъчно черти от Водолей. Водолеите винаги изпреварват времето си и го правят чрез поредица духовни скокове“, които смайват останалата част от човечеството.
– За това съм съгласен – призна Алваро. – Законите на диалектическия материализъм не могат да обяснят как функционира тази главица. Затова, дами и господа, уважаеми съдебни заседатели, другарки и другари, жената, която виждате тук, е само една оптическа илюзия, генетична мутация, която произхожда от Средните векове и която чрез някакъв империалистически експеримент е дошла да зарази с отровата си нашето комунистическо общество, което с толкова жертви...
– За бога, Алваро – възрази Мелиса. – Стига си говорил глупости.
– Говоря глупости ли? – оплака се той с тон на обиден. – Аз?
– Вярно е, скъпи – намеси се Селесте. – Шегите са уместни до един момент, но стига вече.
– Значи от половин час се опитваш да анализираш литературните наклонности на Мелиса според хороскопа й, а моя милост говори глупости.
– Мисля задълбочено, миличък – измърка Селесте. – Не се сърди. Спомни си, че Законът на предизвикателството е един от законите на магията, които най-много уважавам, и моят принцип винаги е бил да наруша Аристотеловата логика. И за да спреш да се цупиш, ще ти обясня, че всяко видение или знак, колкото и невероятно да изглежда, може да се превърне в Предизвикателството.
– Добре, добре. – Алваро тръгна към кухнята. – Защо ли се меся в женски разговори? Накрая винаги ми объркват здравия разум.