18
Сянката се изплаши. Почти изхлипа, когато видя онова женско лице с изражение на самотно животно под звездите.
Пълнолуние.
В такива мигове – най-вълшебните в природата – покълваха великите мистерии: идваха приливите и отливите, жените имаха менструация, раждаха се прозренията на гениите. Нощите на пълнолуние възраждаха съдбата на човечеството. Така беше от хилядолетия насам и така щеше да продължи.
Сънят от пещерата й беше помогнал да разбере интуитивно част от онова, което жадуваше да си спомни, но трябваше да си изясни още нещо. Ако резултатът такъв, какъвто подозираше, неуморно щеше да възхвалява всички обитатели на Средната земя. Вече беше разбрала коя е най-непосредствената й задача: да се намеси в живота на онова създание и да накара Него също да го направи. Но първо трябваше да го намери.
Ако в онзи момент притежаваше плът и сърце, гърдите й щяха да затреперят като дърво, брулено от бурята. За миг преживя отново предишни животи, в които Той беше нейна съпруга или син и в които Тя беше негова любовница или сестра, и не можа да реши кога ги беше обичала по-силно. Всички зависеха от благоволението на по-висши сили, от волята на необясними предопределености, и решението на загадката не беше в рамките на възможностите й... поне докато не успее да събере всичките си спомени. А за целта имаше нужда от помощ.
19
– Не се притеснявай – опита се да я успокои Селесте, – ще видиш, че следващия ще го публикуват.
– Мислиш ли, че се чувствам така заради някакъв разказ? Грешиш. Бясна съм заради всеобщата глупост около нас.
Първо беше цветът на вампирите, сега забраняват картинна изложба. Утре един бог знае какво ще им хрумне.
– Това е завръщането на Гестапо – измърмори Тирсо, облягайки се на приятелката си.
– Трябва да направим нещо! – изфуча тя.
– Работим по въпроса, принцесо – каза Алваро, дъвчейки стрък трева. – Защо според теб дойдохме на мача?
Мелиса се огледа около себе си. Стадионът не беше много пълен, но имаше достатъчно хора.
– Не знам какво правя тук – разбунтува се Тирсо. – От всички съществуващи спортове, този е най-омразният ми. Сякаш ме ритат в топките...
– Не мрънкай – прошепна му Селесте. – Чакай да видиш спортистите.
– Дано поне това си струва.
Докато чакаха да излязат отборите, Тирсо започна да оглежда публиката. Въпреки че никога не беше ходил на стадион, здравият разум му говореше, че тук се случва нещо необичайно: имаше момичета с много дълги или много къси поли; младежи с дебели халки на ушите, някои от тях брадати, други – с коси, събрани на опашка... Обърна се да попита нещо Мелиса, но в същия момент отборите започнаха да излизат на терена.
– Ее! – възкликна Тирсо, посочвайки играчите. – Този не е ли актьор от миналия сериал? А онзи не е ли един художник – ваш приятел?
Погледна последователно Селесте, Алваро и Мелиса.
– Какво става, по дяволите?
Тримата избухнаха в смях.
– Бейзболен мач, не виждаш ли?
– Ето го Ернесто!
Лекарят успя да си проправи път сред младежите, скупчени на трибуните, и се настани до Тирсо.
– Мислех, че няма да успея – каза задъхан. – Не искаха да ме пуснат. Вече има пет патрулки пред стадиона.
– Ще дойдат повече – отговори спокойно Мелиса.
Тирсо пребледня.
– Къде сме попаднали?
– Ти нищо ли не знаеш? – попита Ернесто и после изгледа останалите.
– Ако му бяхме казали, нямаше да дойде – каза Мелиса с неприятен тон. – Нали знаеш какъв е?
– Какво трябваше да ми кажете, по дяволите?
– На протест сме – отговори Селесте, без да откъсва поглед от терена. Тя поздрави няколко души, които вече заемаха позициите си.
– Протест? Какъв протест? – изписка Тирсо и се изправи. – Аз не искам да протестирам за нищо.
Ернесто го дръпна обратно на пейката.
– Как може да не подкрепяш приятелите си!
– Приятели ли? Не познавам никого от тия хора.
– Но нас ни познаваш, нали – каза Селесте. – Сега сме тук и имаме нужда от твоята подкрепа.
Тирсо прогони въображаема муха с ръка.
– Защо?
– Щяхме да открием картинна изложба в Стара Хавана, но ДС я забрани – обясни Селесте. – Хиляда пъти ти обясних.
– И на мен ми забраниха изложба – добави Мелиса.
– Знам, но никой не ми каза, че трябва да протестирам за това.
– Художниците бяха бесни – продължи Селесте. – Според тях това никога не би се случило с бейзболен мач. После някой предложи да направим един гигантски пърформанс и ето ни тук.