– Виж.
Мелиса погледна отражението си.
– Наведи се и пий.
Тя се подчини безропотно. Почти мигновено зрението й се замъгли и чу ромон на течаща вода. Усети млечния студ на мъглата. Водата капеше вечно в неутолимото гърло на нищото. Лека-полека слънчевата светлина си проби път през клоните и лъчите й порязаха зениците й. Десетки птици запискаха с всякакви невъобразими звуци.
Огледа се наоколо. Нямаше и следа от сянката; дори не чуваше гласа на Сибила. Никъде не видя и купола въпреки неспирния ромон на течаща вода. Вече не се намираше в дъбравата, а в една кория, оплетена от лиани, които се спускаха като фини завеси от небето. Слънцето грееше, обаче тя чувстваше леден студ. Това място беше нейният дом и Мелиса започна да си спомня...
Беше тичала след Арат, който все така нехаеше за усилията й да го накара да я забележи. Беше загубила следите му и предположи, че се движи в кръг из тази влажна и светла гора.
– Майя.
Обърна се светкавично, когато чу името си. Своето истинско име.
– Арат?
– Какво правиш тук?
Тя се поколеба за миг.
– Упражнявах се – излъга.
– Извинявай – отвърна той рязко и с жест показа, че си тръгва.
– Къде отиваш?
– Да събирам дърва за флейтите. Белтейн17 наближава, а закъсняваме с подготовката.
Майя го видя да изчезва в посока към водопада и изчака малко, преди да го последва. Запита се дали знае, че тя е сред девойките, които щяха да изпълнят ритуала. Често някои младежи губеха девствеността си в навечерието на този празник и тя винаги се беше надявала Арат да я избере.
Мислите й се разсеяха, когато момчето се отклони от пътеката, отдалечавайки се от гората, където би трябвало да търси материал за ритуалните инструменти. Подозираше, че се е по-дразнил, когато я срещна, но не беше много сигурна за причината. Арат се прокрадна по една пътечка, която го отведе до хлъзгавите скали на реката. Спря се едва когато видя фигурата, която се къпеше на няколко крачки от водопада. Беше Даная, една от танцьорките на храма.
Майя остана без дъх, когато го видя да сваля дрехите си, да влиза във водата и да плува към девойката, която възкликна изненадано, щом го видя. Веднага го позна и започна да се смее и да плиска към него шепи вода. Арат се захвана да преследва плячката си, хвана я за единия крак и залавянето й беше ознаменувано с радостни викове.
Майя ги видя да се целуват и забеляза движенията на телата им под водата. Желанието й растеше, както се усилваха стоновете на Даная. Падна на колене, почти разтреперана от гняв. През сълзи гледаше двойката, която все още се прегръщаше, и изведнъж пожела да бъде обичана и от двамата. Престана да плаче. Изненада се от собствената си идея. Не успяваше да разбере какво беше предизвикало тази промяна в духа й, но не можеше да лъже себе си. Представи си една вечна прегръдка, в която тримата се люлееха с прилива и отлива на вълните...
Мелиса почувства тласъка на някаква сила. С един порив беше изстреляна към висините. Извика, но от устата й не излезе звук. Продължи да се издига, докато облаците не останаха между нея и гората.
Тогава различи очертанията на града, заобиколен от два пръстена земя и три – вода, където сградите се редуваха с паркове и ловни зони. Посейдония беше центърът на света. Стотици кораби влизаха и излизаха от пристанищата й. Но все пак от тази височина беше трудно да се види някое от сухоземните превозни средства, които се движеха по пътищата. Успя да различи само далечните очертания на корабчета, които превозваха хора и стоки между трите острова, били някога един континент. Изведнъж всичко изчезна, погълнато от ураган... И Мелиса отново чу – заедно с клокоченето на водите в купела, глас, който я призоваваше да се върне.
34
(ОТ ДНЕВНИКА НА МЕЛИСА)
Искам да си спомня... Искам да си спомня... Искам да си спомня... За себе си, за Анаис, за всички. Знам, че тя си спомня нещата отчасти. Поне интуитивно го е усещала, когато е написала, че смъртта е само полет към друг живот, освобождение на духа ни, за да може да посети други животи. Тя е знаела, без да има нужда от Сибила. И мисията й е била да води.
Древните народи също са знаели. В някакъв момент са открили връзката между сексуалната енергия и духа и са я изобразили като змия, която може да отприщи пророчески или изцелителни сили, както и да предизвика лавина от неконтролируеми желания. Анаис е била изпълнена със страст и се е бояла от въздействието й. Сексът е бил за нея извор за връзка с подсъзнанието, въпреки че накрая се е отклонила в опита. Може би възможността да си възвърне паметта я е уплашила и затова е написала в дневника си: Не искам да си спомням... Не искам да си спомням... Не искам да си спомням...