Но този риск все още съществува. Оставени сме на произвола на змията, която преминава през гръбначните ни прешлени, издига се към върха на черепа ни или потъва дълбоко във вътрешностите ни. Това е нож с две остриета, защото, ако го използваме с еротични цели, нашето желание се превръща в магнит, който я улавя в плен; но ако изпаднем в онова състояние, до което се достига чрез медитация, мистериозната змия ще се укроти, за да улесни контакта ни с божественото. Тайната е в умението да я контролираме, да приспиваме егото й с мантри, легенди или каквато и да била друга доза мистицизъм. Но моето малко змийче, изглежда, е полудяло. Не разсъждава и не чува. Пробягва като светкавица през гръбнака ми, заравя се в либидото ми или ме оставя да дишам дъха на Бога.
Сега разбирам мистичното свойство на желанието: Ерос и Бог са двете крайности на една и съща сила. Оргазмът е начин на просветление, защото позволява да съзрем онази частица вечност, която някои мистици постигат само след години на усърдие. Мнозина, в стремежа си да се докоснат до божественото, се вкопчват в други тела в безплодното си търсене на вечността.
Но нирваната не е истинска без огъня на душата. Изпих една чаша, в която клокочеше духът, и не съм съгласна да се лиша от тази амброзия. Искам извор от нея. Зърнах частица от себе си и откривам, че съм загадка. Не мога да се позная, не знам що за човек съм. Нищо не е по-близо до лудостта от съзерцанието на незабулена душа. Искам да си спомня. Имам нужда да си спомня, независимо от страха, независимо от оковите на желанието, защото да видиш други прераждания е като да се докоснеш до опасна тайна: душата рискува вечна парализа. Въпреки това трябва да разбера коя съм, да се докосна до недостатъците си и страховете си, да се потопя в предишната си същност, в онова, което битува в ума ми, когато спя.
Искам да пулсирам в нощта и да се къпя отново в лъчите на луната. Имам нужда да продължа да сънувам. Това е единственото ми спасение. Ние сме хранилища на табута и норми, създадени да държат юздите на ума, а само в сънищата – тези проблясъци на съзнанието без задръжки – се разкриват истините на духа. Ние сме нашите сънища.
35
– Снощната реч беше ужасна – каза Тирсо.
– Защо? – попита Селесте, която подреждаше съдове и прибори върху покривката.
– Ще има още ограничения.
– Още? – попита Алваро. – Сега какво ще ни вземат?
– Сума ти неща. Само ще ти подскажа: дори за децата няма да има мляко.
Някакви възклицания от кухнята прекъснаха разговора.
– Какво става?
– Газта свърши – съобщи Селесте. – Миличък, защо не идеш до Мирта? Помоли я да ти услужи с котлона.
Алваро въздъхна.
– Ела с мен – помоли той Тирсо.
На слизане по стълбите срещнаха Мелиса.
– Качвай се и ни чакай – каза й Алваро.
На Мелиса не й се наложи да звъни, защото вратата беше останала притворена. Застанала до печката, Селесте спореше със себе си.
– Здравей, да ти помогна с нещо?
– Няма нужда. Щях да претопля яденето, но виждаш какво става... – Сложи ръце на кръста, объркана. – Да идем в кабинета.
Отидоха в малкия хол и се отпуснаха на дивана: Селесте, уморена от домашни проблеми, а Мелиса, изтощена от опасното си пътуване.
– Слуша ли снощната реч? – попита Мелиса.
– Нямах желание да се моря с вечната стара песен, но Тирсо ми разказа част от нея.
– Значи вече знаеш за лекарствата.
– Не.
– Падат ти се трийсет главоболия за година.
– Моля?
– Аспиринът... Ще има дажби. Само по трийсет на година.
– Аз страдам от болки в яйчниците – изсумтя Селесте. – Трябва да вземам по две хапчета първия ден от всеки цикъл!
– Две хапчета на месец – изчисли Мелиса – това прави двайсет и четири. Ще ти останат шест. Така ще може да си позволиш главоболие през два месеца.
– Господи!
Тирсо и Алваро се върнаха с взетия назаем котлон и след като сложиха керосин, започна бавният процес на готвене на това средновековно приспособление. Един час по-късно четиримата поглъщаха лакомо – почти с радост – скромното угощение: бъркани яйца, към които Селесте беше добавила лук, салата от два домата – Алваро бе успял да ги намери на черния пазар, – и кана чай. Селесте пожертва последния лимон в името на колективното небце. Обядът ги разведри и започнаха да се шегуват, тоест да говорят против правителството.