– Майя – повика я глас.
Наведе се да вземе кошницата с цветя и звънчетата на туниката й иззвънтяха. Когато вдигна поглед, Ра-Теш надничаше иззад туфа папрати.
С престорен професионален интерес, който далеч не изпитваше, жрецът я следваше навсякъде. Беше безскрупулен мъж, очакващ жадно всеки Белтейн в търсене на девойка, която да посвети, и Майя се беше превърнала в негова фикс-идея.
– Какво правиш? – попита той, като се опитваше да се държи възможно най-безстрастно, както подобаваше на ранга му.
– Венеца си – каза тя и вдигна кошницата.
Понечи да си тръгне, но той се приближи да огледа леглото от венчелистчета и докосна ръката на момичето, което потръпна.
Никой не подозираше какъв заряд от похот туптеше зад фасадата на Ра-Теш, един от великите бардове на империята, който едновременно с това беше върховен жрец на храма. Само девойките, изпитали похотливостта му, познаваха тайната му – безграничната му страст към девствени момичета, – но настойчивото му домогване до Майя беше издало намеренията му, с което породи у нея инстинктивно отвращение.
– Не забравяй да сложиш по две пъпки за всеки стрък гипсофила – каза той, като имаше предвид украсата, предназначена за девиците.
– Да, Върховни жрецо.
Забеляза блясъка в очите на мъжа и потрепери. Беше сигурна, че ще бъде избрана. С тъга пое обратно по пътя.
Като всяка девойка, обречена на храма, живееше в колиба без врата, защитена от вечното присъствие на Богинята; и като всяка девица, отдадена на Богинята, беше напуснала семейството си веднага щом се посвети на духовна служба.
Когато влезе в колибата, видя, че Нинир спи в своя ъгъл. Майя я беше приютила една сутрин след бурята, разрушила гнездото, закрепено между клоните на един дъб. Във влажното утро, когато отиваше към рекичката за сутрешното умиване, намери телцата на две мъртви сови и треперещата в агония Нинир, единственото оцеляло пиленце. Оттогава животното беше станало неин любимец.
Без да вдига шум, остави кошницата на земята и се зае да сплете венеца си. Часовете се изнизаха ефимерни като въздушни духове и когато първите сенки се спуснаха над гората, Нинир отвори огромно око и съсредоточено го впи в господарката си. Перата на гърба й настръхнаха и второто око се появи в мрака. Избуха. Майя вдигна очи и се усмихна на птицата със златисти очи. Противно на навиците си, започна да се облича, без да се доближи до гнездото, за да я погали.
Когато падна нощта, девойката напусна колибата си. Гирляндата цветя върху косите й пръскаше ухание във въздуха. Водена от факлата си и от далечния вой на инструментите, се отправи към храма. От една скала огледа града, който се простираше в краката й. Примигващите светлини му придаваха вид на риба от дълбините. Можеше да различи очертанията на първия пръстен, зает от горите, които ограждаха храма. По-нататък се извиваше дъгата на втория пръстен, претъпкан от пазарища и жилищни квартали.
Отправи се към подемника. Майсторски изработена система от скрипци, противотежести и лостове позволяваше достъпа на жриците и на други хора с право да се качват до платото. Почака малко до шахтата на елеватора, докато механизмът скърцаше. Някой се качваше или току-що беше слязъл. Най-накрая звънът на камбанките оповести, че платформата е на път да дойде. Когато се появи, вътре нямаше никого. Угаси факлата, преди да влезе. След това направи необходимите маневри за спускането и изчака ново иззвъняване да й покаже, че се приближава до първата площадка. Напусна платформата и зави вдясно. Там се качи на втори елеватор, който я отведе до следващото ниво. Повторно пристъпи вдясно, стигна до третия, последен елеватор и спускането й приключи.
Не беше случайно, че напускаше Свещената планина чрез смяна на елеватори, като всеки следващ оставаше вдясно на предходния, тоест спускаше се от върха по усукваща се надясно спирала, а изкачването към затворения й свят се извършваше по обратния начин. Тази схема беше грижливо вкоренена във философията на цивилизацията, която я беше създала. Духът влизаше или излизаше от едно състояние в друго, очертавайки спирала: това беше една от първите тайни, които научаваха послушниците. Спиралата надясно означаваше бягство, комуникация, контакт; наляво – затвор, усамотение, завръщане. И танц като онзи, който Майя щеше да започне, описвайки спирала навън, после още една – навътре, беше един от най-ефикасните начини за влизане в контакт с божеството. Енергията, породена от тези танци, беше извор на мистерии...
Напусна последната платформа и отново запали факлата от огъня, който пламтеше в една ниша. В равнината се виждаха и други факли, които се движеха в посока към храма. Но тя не последва тълпата. Без да спира, мина край главния вход и се запъти към една почти невидима врата, разположена в дъното. Там се присъедини към останалите девойки – сред тях беше и Даная, – които тази нощ щяха да танцуват пред Богинята.