Групата образуваше прекрасен ансамбъл от прозрачни воали и гирлянди от цветя, които се рееха над канелените тела. Звън на цимбали оповести началото на церемонията. Майя се опита да забрави притеснението си. Тайно принесе изкуството си в дар на Богинята с надеждата, че ще я освободи от Ра-Теш. Звукът на флейтите, усилен от акустиката на храма, разтърси амфитеатъра, пълен със зрители, както и равнината, осветена от стотици запалени клади по върховете на хълмовете.
Нещо вълшебно се случваше по време на Белтейн. Възторгът, предизвикан от спираловидните танци превръщаше фестивала в мистично преживяване, чиято връзка с Богинята никой не поставяше под съмнение. Любовният транс, постигнат в нощта, когато боговете се сливаха чрез своите създания, беше различен от изпитвания през останалата част от годината. Как да се съмняваш дали Белтейн е сексуалният празник на Богинята?
Остро ухание на рози изпълни помещението. Дъжд от листенца се посипа отвисоко, хвърлян от невидими ръце. Това беше знакът. Цимбалите се присъединиха към флейтите и редицата девойки започна да описва контурите на раковина. Този мотив се повтори няколко пъти, докато накрая синхронът се разтури. Луд танц, чийто ритъм музикантите едва следваха, насити атмосферата с енергия.
Майя забрави всичко с изключение на желанието да изопва тяло и да се върти. Почувства топлина по бутовете и бузите си, растяща възбуда между бедрата и трескав възторг, който я караше да се върти, да се изправя на колене и да пада с извит гръб, докато главата й докосне земята, без да престава да размахва ръце – като безсрамна птица, която моли за помощ или за любов: Богинята беше проникнала в тялото й. Завърши танца в тази поза и преди ехото от последния акорд да заглъхне във въздуха беше вдигната от чифт ръце, които не изчакаха овациите на публиката, за да я отнесат към залите, където се провеждаха езотеричните ритуали. Това церемониално отвличане беше очаквано от всички. Всеки отмъкна партньорката си и сред глъчка и смях изтичаха към хълмовете, за да се въргалят под открито небе в тази уникална нощ, в която падаха всички задръжки.
Но Майя не успя да чуе възторжените викове и езическите песни, а само учестеното дишане на онзи, който я носеше на ръце из потъналите в мрак коридори. Въпреки че не виждаше лицето му, знаеше кой е. В тъмнината прецени по въздушното течение, че са стигнали до по-голяма зала. Похитителят й я остави на земята, където тя остана за няколко секунди, без да се осмели да пристъпи напред, докато светлината на факла не блесна в един ъгъл. Но жрецът вече беше изчезнал.
Три жени я съпроводиха до една стая. Там съблякоха туниката й, окъпаха я и я парфюмираха, преди да я загърнат в лека зелена роба от лен: цветът на Богинята. Една от жените донесе напитка, предназначена за Майя. Беше сладка и богата на подправки амброзия, която изпълни тялото й с топли пари. Когато жените се оттеглиха, Ра-Теш излезе от една скрита ниша, сложил рогата корона. С този атрибут Богът на природата трябваше да се съедини с Богинята Майка в акт, който щеше да осигури изобилието и плодовитостта на империята за цяла година.
– Ще те любя така, че винаги ще се връщаш при мен – прошепна.
Дойде много красива жена и ги отведе в друга стая. Пронизващ аромат се излъчваше от няколко паници и къпеше леглото с изпарения, които възбуждаха сетивата. Майя затвори очи, за да не вижда чия беше устата, която целуваше гърдите й, или ръцете, които я разсъбличаха. Чу молитвите на жената, която призоваваше природните стихии; и в един момент я зърна – напълно гола под черния си воал, да очертава с жезъла си кръг около тях.
Тогава почувства идването на дух, който я изпълваше с мъдрост. Замаяна от наркотиците, вече не виждаше пред себе си Ра-Теш, а самия Рогат бог, вечния си любовник, който се бореше да си я върне, прониквайки със сила в нейната девственост. Тя самата се вкопчи в бедрата на Бога и стискайки устни, за да надмогне болката, се изви в дъга в търсене на неговата мъжественост.
Отвъдното се отвори пред двамата. Вече не бяха девица и жрец, а Богинята и нейният Рогат съпруг, които възпроизвеждаха най-древния ритуал, докато молитвите на жрицата възхваляваха силите, струящи от това ложе, където един мъж и една жена бяха инструменти на силите на природата и се превръщаха в Мъжкото и Женското: двата първични образа на Бога.