– Бягай! Бягай оттук!
Ужасът й даде криле, за да настигне Арат, който изглеждаше като вкаменен.
– Да вървим, Арат – му каза.
Но той продължаваше да гледа упорито към пода.
– Арат! – повтори тя.
Младият мъж се затича към подземията. Майя чу глух шум зад гърба си и когато се обърна, видя, че кинжалът на Ра-Теш пронизва гърлото на защитницата й. С вик се хвърли върху жреца, който забиваше оръжието си отново и отново, докато жената не падна на земята. Майя се опита да го удари, но тялото на мъжа се беше превърнало в непроницаема материя. Може би го предпазваше някаква магия... Чак тогава видя другото тяло, което лежеше до леглото.
Слисана и ужасена, борейки се с ужаса, който заплашваше да унищожи разсъдъка й, побягна по стъпките на Арат и Даная към тайните подземия, като все още не разбираше, че току-що беше оставила след себе си своето собствено тяло.
58
(ОТ ДНЕВНИКА НА МЕЛИСА)
Моята страна е най-красивата на света. Няма друго място, където мъжете гледат с по-голяма загадъчност и обещания в погледа, нито място, където жените се движат със сладострастието на палмите, брулени от вятъра. Обичам тази страна въпреки страха, който я гнети. Всяка сутрин ставам притеснена, че не знам дали законите не са се променили, докато съм спала, и дали онова, което вчера е било законно, днес не е забранено. Писането е моето убежище. Връщам се към дневника си със същата страст, с която Анаис се е връщала към своя, за да прогони призраците и да сложи в ред безумията на този живот; и трябва да го правя, защото връзката ми с това място все повече отслабва.
Виденията ми зачестяват и ги контролирам по-трудно. Вече нямам нужда от талисмана, за да избягам от затвора. Стига ми свечеряването или пламъкът на някоя свещ. Но това също ме е изолирало от онези, които обичам. Когато човек е видял собствената си смърт, смисълът на живота се променя.
Не ме интересува какво мислят другите за сънищата ми. Те са истински, защото са мои, и се потапям в тях, за да живея. Предпочитам тези области, където властват архаични опасности, защото поне мога да ги разпозная, и тънат в дивна красота.
Навън е различно. Навън всичко е сиво. Хората и делата им са разяждани от корозия. И този карцином е заразен. Напада душите на децата, които хвърлят позиви срещу враг, когото не познават. Предизвиква необратими мутации в домовете. Разрушава благородството на хората, които се превръщат в сляпа маса, манипулирана с невидими нишки, породени от контролирания глад, от контролираните стремежи, от контролираните желания. Вече не знаем кои сме, къде отиваме, нито защо сме тук. Всеки търси свой собствен начин за бягство, свое собствено спасение. Вече е невъзможно да заговорничиш, да роптаеш, да показваш гняв; дори безразличието не е разрешено. Твърде болезнено е и не ни остават много сили.
Ние сме корабокрушенци, вкопчени в последната дъска. Имаме само миража на онази мамеща и прекрасна земя отвъд океана, гъмжащ от акули. Някои се осмеляват да рискуват, но мнозинството предпочита да чака тук до края. Това е единствената ми утеха: че не съм сама.
Силите ме напускат, но част от духа ми продължава да изследва забранени територии. Може би това търсене е последното късче щастие, което ми остава. И дори възможността да го намеря да не беше реална, това не би го направила по-малко желано. Тъкмо напротив. Би било доказателство, че душата ми – въпреки че живее редом с най-тъмната страна на човека – не е победена, защото никога не се предаде на мрака.
59
Минаваше пладне и кварталът тънеше в онази сънливост, която обзема хората в часа на сиестата.
– Цяло чудо е! – изненада се Мелиса.
– Трябва да говоря с теб – прошепна Селесте.
Беше необичайно посещение.
– Защо не се обади? – попита Мелиса. – Да не ти се е развалил телефонът?
Вместо отговор приятелката й започна ожесточено да се чеше по веждата, защото нервността й причиняваше сърбежи.
– Какво си чула за Тирсо напоследък? – попита Селесте най-накрая.
– Нищо. Защо?
– Разбра ли, че емигрира?
– Кой ти каза?
– Вчера ходихме в Санта Фе да видим едни чичовци на Алваро. Кварталът беше разбунен. Държавна сигурност беше задържала някакъв човек за разпит, защото дъщеря му се удавила, когато с майка си бягали със сал... Родителите били разведени и той никога не се бил грижил много за дъщерята, но знаеш как става.