Вървяха толкова бързо, че когато стигнаха до Бру-на, се потяха обилно. До една клада гадателката сгряваше костите и стомаха си с глътки ароматна супа, която вареше в котел. Когато ги видя, им направи знак да се приближат.
– Рибена супа – каза, предлагайки им първата паница.
Приеха веднага, по-скоро от студ, отколкото от глад.
– Предполагам, че вече сте решили – продължи Бриг, след като всеки беше изпил по две паници супа.
– Не сме много сигурни, Майко – призна Ангус. – Но вероятно ти можеш да ни помогнеш.
– Слушам ви.
– Добре – заекна Ангус, – Маев има сили.
– Какви сили?
Ангус щеше да отговори, но възрастната жена го прекъсна:
– Тя да каже.
– Мога да виждам Обитателите на сенките.
– Тя е твърде скромна – възрази Дану. – Те й говорят.
– Сигурна ли си?
Маев потвърди.
– И не само това, подчиняват й се. Аз и Ангус сме свидетели. Заобиколиха ни край езерото, видяхме как разтърсваха дърветата, Маев им извика да се махат и те си тръгнаха веднага.
– Това ли е всичко?
Спогледаха се нерешително.
– Говорете! Има нещо, което не сте ми казали.
Нови жестове на притеснение.
– Възможно ли е? – изписка вещицата. – Толкова седмици напразно!
– Ами – продължи Дану – били сме заедно в предишен живот.
– Искаме да извършим ритуал на свързване – добави Ангус. – който ще попречи като се срещнем отново, да не се познаем.
– Това ли е всичко? – Гадателката тропна с крак нетърпеливо. – Не е възможно да сте толкова глупави.
Младежите се спогледаха объркани. Бриг се изправи пред Ангус и Дану.
– Казвате ми, че нямате представа кои сте?
Мълчание.
– Проклятие! Не мога да повярвам!
– Майко – попита тихо Дану, – ти знаеш ли?
Възрастната жена се опита да възвърне спокойствието си.
– Естествено, че знам – потвърди с глух глас, – и ми се иска да разбера защо не пожелахте да ми кажете.
– Струваше ни твърде голямо самохвалство.
– Мислехме, че няма да ни повярваш.
– Струваше ни се... Мислехме... – изимитира ги тя. – Няма какво да мислите. Когато ви питам, ми отговаряте, и точка.
– Кога разбра, Майко?
– Още в нощта на посвещението – веднага щом се назовахте с тайните имена на Дагда и Дана, които малцина знаят и които само Богинята може да разкрие.
– Но ние не сме богове сега! – възрази Ангус. – Как може да бъдем техни превъплъщения?
– Има различни богове. – Майката обгърна раменете на Дану.
– Чуй ме, Даная... или Дана, върнала си се при народа си със съдба, за която не смея да предполагам. Богинята не ми я е разкрила. Аз мога само да ти върна инструментите, които ни дари в миналото. – Обърна се към Ангус. – А на теб, Арат, мой мили Дагда, ще предам тайната на вечната връзка, но преди това е нужно да направим ритуала в Каер Сидхе, където си живял преди векове. Може би в желанието за съюз има някакъв божествен план, който само вие и Богинята разбирате. – Обърна се към Маев: – А ти, Майя (не беше ли това предишното ти име?), притежаваш рядка дарба; талант, който дори аз не бих посмяла да пожелая. Никой смъртен не си е пожелавал да може да заповядва на Народа на сенките, но сигурно има причина за това. Не знам с какво си допринесла за раждането на Туата Де Данан, но...
– Дала е живота си – прекъсна я Дану. – Ако тя не беше загинала, никога нямаше да стигнем до островите на Вътрешното море и дананците нямаше да съществуват.
– Животът е най-скъпоценният дар на душата в процес на обучение – каза гадателката. – Затова и заради връзката ти с Магическия народ ще се погрижа за твоето обучение.
– Майко – потрепери гласът на Маев, – защо миналото ми име толкова прилича на настоящето? Нима родителите ми са знаели?
– Разбира се, че не. Действали са по инстинкт и са избрали звуци, подобни на тези на тайното ти име. Много родители го правят, без да си дават сметка.
– А кое е тайното ми име? – попита Маев.
– Не знам – призна вещицата и думите й донесоха ехо от едно бъдещо обучение. – Всички имена са маски, които прикриват истинското: онова, което никое човешко гърло не може да произнесе, защото принадлежи на езика на духа. Но приликата между имената в този живот и предишния показва, че двете имат обща основа и че са отглас на друго – по-силно име. Човешките имена са груби наподобявания на божествени звуци и ако родителите ни имат достатъчно интуиция да ни дадат име, подобно на истинското, можем да постигнем изумителни неща.