– Защо?
– Защото растем в постоянна връзка с вибрациите, които въздействат на нашата същност.
Очите на старицата се озариха, сякаш светлина беше лумнала в сърцето й. Маев отгатна, че зад грубоватия й вид се крие древен и изстрадал дух.
– Трябва да посетите Кръга на гигантите.
– Много е далече!
– И на връщане да потърсите Авалон...
– Свещеният остров?
–... и да се изкачите на върха на Каер Сидхе, наречен Кристалната пещера.
– Какво ще правим там?
– Необходими са три ритуала, изпълнени на три места на концентрация на силата, за да се изгради вечна връзка между душите.
– Ти спомена само две места: Великия кръг и могилата на Авалон.
– Първия ритуал ще направим тук, в Бру-на. И трябва да побързаме, защото скоро ще настъпи Юл22. Ще бъде най-подходящият момент за церемонията.
Бриг се опита да се изправи и Ангус понечи да й помогне, но тя не позволи.
– Важно е да знаете нещо – им каза. – След известно време хората ще забравят Великата Майка и ще презрат даровете й. Отново ще се отвори път за спасение на всички със завръщането на Първата религия, която ще нарекат Уика, в онези тъмни времена. Вие ще бъдете част от това възраждане, ако подготвите душите си още отсега, преди да е настъпило невежеството.
– Как е възможно някой да забрави Богинята?
– Ще го направят, уверявам ви. Ще презрат женската същност на Божеството и ще настане насилие, когато Тя се оттегли и бъде заместена от мъжката част на духа. Вече няма да съществува Майка, а само Баща.
– Това е ужасно! – извика Ангус. – Без Нея интуицията ще загине.
– Да – каза вещицата, – и вече знаете какво означава това. Без интуиция интелигентността се превръща в тирания, а различията се превръщат в нетолерантност. Няма да има място за магия, нито за видението на Средните царства. Без присъствието на Богинята равновесието ще се загуби.
– Не искам да живея в такъв свят – каза тихо Маев.
– Никой от нас не би искал – потвърди гадателката, – но няма да имаме друг избор. Ще бъде епоха на омраза и религии, които ще се прекланят пред един безнравствен и слаб бог, лишен от женската си половина.
– Искам да помня, Майко – помоли я Маев. – Не искам да забравям каква съм. Не искам да забравя какви сме.
– Ще помниш, дете – и усмивката й я изпълни с успокояваща топлота, – обещавам ти, че ще помниш.
Майката се наведе и целуна Маев по челото.
– Нека Богинята те защитава във всяко прераждане.
И когато девойката вдигна поглед и видя уморените очи на старицата, позна в тях душата на Тирсо.
67
(ОТ ДНЕВНИКА НА МЕЛИСА)
Защото това беше той: душа с повече ин, отколкото ян, същност, която все още носеше следата от живота, посветен на култа към Богинята; и беше защитавал тази женска част от душата си с упоритостта на магьосник.
Интересно беше обаче, че след като е бил могъщата Бриг, отхвърляше всякакви идеи, свързани с магията. Но всичко това е възможно на място, където реалността всеки момент се разтопява и се превръща в нещо друго. Или може би има причини на духа, които не познаваме.
Нашият ум е ограничен. Отвъд има въпроси, които дори не смея да формулирам, защото Богинята се крие зад недостижима и мистична природа: Аз съм онова, което е било, което е и което ще бъде. И никой смъртен не е булото ми. Също така, покрити с воалите на непроницаемото, жените променяме външния си вид и се плъзгаме по рифовете на цивилизацията. Също като Бастет – египетското божество с котешко лице, предпочитаме радостта пред войната, танците пред смъртта, музиката пред разрушението.
Продължавам пътя, който ми показа сянката – завръщането в Уроборос, – и губя връзка с този свят, който може би не е истинският. Но имам лошо предчувствие. Вървя по път – лепкав като кожата на влечуго. С всеки изминал час затъвам в тиня, от която не мога да избягам. Може би светът се е побъркал. Може би всички се чувстват като мен, без посока, живеейки в собствената си вселена, опитвайки се да се свържат с останалите, които също са изолирани.
Понякога чувам гласове, които не разпознавам. Точно сега не знам дали сънувам, дали пиша в дневника си, или сънувам, че пиша в дневника си. Докосвам времето: единственото измерение, където човешката душа превъзхожда този безплоден и студен Бог, който са ни оставили, защото Той живее увековечен статично, докато смъртните все още можем да се движим чрез Уроборос, за да избягаме в която и да е област на времето.
Тирсо... Бриг... Майко... Протегни ми ръка, покажи ми светлината, избави ме от тази мъртвешка тъмнина, позволи ми да легна в скута ти, излекувай тъгата ми, дай ми балсам за боязънта да се изправя срещу живота, освободи ме от всички страхове. Дай ми знак, за да знам, че не съм толкова сама.