– Мили боже! – каза тихо Тирсо и изтича да затвори единствения отворен прозорец в стаята. – Не те познавам, чуваш ли? Не знам коя си, нито защо си дошла. Няма да вляза в затвора заради теб!
– Никой няма да ме затвори – въздъхна Мелиса. – Хората вече не са както преди. Преди десет години щяха да ме линчуват, днес се правят на глухи. И знаеш ли защо? Защото са на моето мнение; само че никой не смее да го каже.
– Защо не правиш като мен? – попита той, издърпвайки един висящ конец от ризата си. – Измисли си свой свят, настани се там и чакай да отмине всичко.
– Това се опитвам да направя, но не ми позволяват. Точно преди да тръгна за насам, ми казаха за ново събрание.
– И сигурно си отговорила: „Ще видя дали мога да дойда“.
– Какво друго можех да кажа?
– Как не се научи, момиче – укори я, клатейки глава в знак на несъгласие. – Прави като мен. Когато те повикат, се съгласяваш, казваш: да, на всяка цена, разбира се... и после изобщо не се вясваш. Ще привлечеш по-малко внимание, ако не започваш веднага с оправданията.
Тя го загледа изненадана.
– Знаеш ли, че си гений на дисидентството? – каза след няколко секунди.
– Как според теб успявам да оцелея в тази страна? – изсумтя той.
Мелиса обходи с поглед библиотеката, а Тирсо извади от един шкаф две мистериозни пликчета и тръгна към кухнята.
– Имаш ли нещо ново? – попита тя, като се приближи до рафтовете.
– Една стихосбирка на Кавафис и един роман на Жьоне5.
– Жьоне не ми харесва. Много е груб.
– Какво каза? – извика той пред хладилника.
– Че Жьоне е много жесток. Предпочитам Кавафис.
Мелиса погледа заглавията още малко, после Тирсо излезе от кухнята с две чаши, пълни с кехлибарена течност.
– Ернесто е прав – каза той, подавайки й едната чаша. – Ти си по-голям педал от мен.
– Защото си падам по Кавафис ли? – отвърна тя, сърбайки с наслада студения чай.
– Заради това и заради други неща.
– Например?
– Едгар например.
– Върви по дяволите!
Тирсо избухна в смях.
– Ернесто не донесе ли нещо ново от Испания? – попита Мелиса, за да отклони въпроса.
– Книгите са много скъпи, миличка. Ако беше купил някоя книга от това пътуване, сега нямаше да пиеш чай. А и двамата имахме нужда от дрехи... Между другото, донесе ти един разкошен шал. Но ти се прави, че не знаеш! Трябваше да е изненада.
– Щеше да е хубаво...
– Почакай! – прекъсна я той и отиде до една масичка, за да донесе няколко тома. – За малко да забравя. За теб са.
Мелиса хвърли поглед на книгите.
– Анаис Нин... Името ми е познато.
– Това е онази луда писателка, дето е ходила с автора на „Тропици“... Как му беше името?
– Хенри Милър?
– Аха. И в резултат започва да пише перверзни и еротични разкази. Всъщност си е била еротоманка.
Мелиса пак погледна кориците нерешително.
– Задръж ги, след като ги прочетеш – настоя той, – или може да ги подариш, или да ги изхвърлиш, или да ги продадеш. Не ми трябват.
– Защо ми ги даваш, като не ти харесват?
– Първо, защото нямам какво друго да ти предложа. И второ, защото ти също си луда и може би ще се радваш да разбереш, че не си единствената.
Мелиса го ощипа злобно и седна да прелиства книгите.
– Какво си намислила? – попита Тирсо, като разтриваше ощипаното.
– Нищо особено.
Той я изгледа сериозно над очилата си.
– Познавам те по-добре от собствената ти майка. Нещо си намислила.
Мелиса бръкна с пръст в чашата и си поигра с леда, но кристалният звън не успя да наруши неловкото мълчание. Най-накрая погледна Тирсо и облиза мокрия си от чай нокът.
– Трябва да говоря с Ернесто.
– Ще дойде всеки момент... – Тирсо изведнъж се спря. – Нали няма да ми кажеш, че си бременна?
– Не е това – увери го тя. – Знаеш ли дали познава някой сигурен психолог?
– Защо?
– Не се притеснявай. Не съм луда, няма такова нещо.
– Естествено, че не – отвърна иронично той. – Човек ходи на психолог, за да си провери очите.
– Случват ми се странни неща.
Той предпочете да изчака останалата част от разказа.
– Днес сутринта изпълних един ритуал.
– Ритуал ли?
– Упражнение за отваряне на психичните канали.
– Виж, Мелиса, казах ти, че тези неща не ми харесват.
– Все едно слушам баща си!
– Тръпки ме побиват от всичко, свързано с магии.
– Да не си станал материалист?
– Тъкмо напротив, не обичам да си играя с огъня, ако знам, че мога да се опаря.
– Сега пък говориш като баба ми. Не се страхувай.
– Хубаво, прави каквото щеш, но после да не се оплакваш... – Внезапно спря да й се кара и я попита: – Ако няма проблем, защо искаш да идеш на психолог?