– Бих искала да знам откъде се е появило това име – прошепна Маев.
– Кое? – попита Дану.
– Пръстен на Слънцето – напомни й Маев. – Трябвало е да го нарекат Пръстен на Луната.
– Защо?
– Пръстенът е образуван от осем кръга камъни. – И когато видя изражението на Дану, добави: – Осем е лунно число.
– Пръстенът на Слънцето носи име, което му подхожда – увери я Ангус. – Вярно е, че е изграден от осем кръга, но всеки има по девет камъка. Девет е слънчево число.
– А девет, повторено осем пъти е седемдесет и две – изчисли Маев замислена.
– Какво значение има това?
– Когато попитах Бриг защо са ни необходими седемдесет и два дни на усамотение, ми отговори, че седемдесет и две е магическо и стабилно число. Това число е на върха на този Каер Сидхе.
Маев си спомни погледа на старицата – древните очи, които отново щеше да срещне след няколко хилядолетия – и почти се наслади на спомена.
Беше невероятен късмет, че тримата се бяха срещнали, когато познанието на духа беше стигнало най-висшето си развитие, защото психичното зрение бе еволюционна случайност, обречена да изчезне. Беше чудо, че тримата бяха успели да постигнат сходно ниво на ясновидството и бяха съумели да запазят за собственото си бъдеще онова, което щеше да бъде изгубено след няколко поколения: желанието винаги да се срещат, да не престават да се търсят взаимно, ако не се намерят в някой от множеството си бъдещи животи.
Този спираловиден път също беше обучение, обречено на изчезване. Когато хората започнеха да се водят от външните си сетива, щяха да възникнат култове, основани на погрешни идеи, които да ги отдалечат от божествената им природа и безвъзвратно щяха да прекъснат пъпната връв, свързваща ги с божественото. Накрая щеше да се загуби всякаква връзка с безтелесните същности, които могат да свържат човешките същества с Вселенската душа. Но те тримата щяха да преживеят целия този бъдещ хаос.
Ангус се обърна, за да се увери, че двете жени го следват. Маев го видя да гаси факлата о пода и почувства нежността на този мъж, който ги чакаше търпеливо, за да подновят изкачването си. За миг се зачуди дали това е истина, дали съществува онази вселена, където хората и боговете споделяха общ свят, дали отново щеше да срещне кротките очи на Бриг у едно създание, наречено Тирсо; дали любовната прегръдка на Ангус и хилядолетното отдаване на Дана щяха да съществуват, ако Ра-Теш, в някой живот, беше способен да я обича със същата болезнена страст, с която го бе обичала тя... Изплаши се пред вероятността надеждата й да се ражда от ситуация, която я задължава да си измисля други хоризонти, за да облекчава душата си. Предположи, че в някои земи наблизо дебнат ужас и отчаяние, масово безразличие пред страданието и тъжният пейзаж на свят, в който хората са напуснали лоното на Богинята, за да честват безсмисления празник на властта и смъртта. Не искаше да се връща там, въпреки че в онзи свят бяха съществата, които най-много обичаше.
Внезапен леден вятър ги накара да спрат. Бяха вървели половин час, водени от светлината на звездите. Маев стисна широката и закриляща ръка, която се сключваше около нейната, и реши, че няма да се тормози повече с такива идеи. В крайна сметка времето не беше линейно. Връщаше се към себе си като легендарната змия Уроборос и това беше заветът на ангелите, който не биваше да забравя. Каквото и да се случеше, тя щеше да се завръща непрекъснато към тази тайнствена и студена вселена, откъдето винаги би могла да избяга.
Корал Габлес, 1995
За автора
ДАИНА ЧАВИАНО е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм", а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“.
През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) – печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.
Информация за текста
Даина Чавиано
ЗАТВОРЕНА КОТКА
Кубинска
Първо издание
Отговорен редактор Наталия Петрова
Редактор Гриша Атанасов