– Благодаря.
Загледа се в отражението ѝ в стъклото. Сети се, че бе споменала нещо за излизане вечерта, и реши да рискува да се опита да познае:
– Днес е вечерта за литературния клуб, нали?
Мадлин се усмихна. Той не можа да прецени дали беше защото е познал, или тъкмо обратното.
– Как мина в Академията? – на свой ред запита тя.
– Сравнително добре. Курсистите бяха най-различни, представени бяха всички основни типове. Имаше предпазливи, които винаги изчакват и наблюдават, защото смятат, че колкото по-малко говорят, толкова по-добре; утилитаристи, които знаят как точно да използват всеки факт, който им поднесеш; минималисти, които искат да научат възможно най-малко, да останат встрани и да не влагат нищо от себе си; циници, които държат да докажат, че всяка идея, която не е хрумнала първо на тях, е пълна глупост. Разбира се, имаше и позитивисти – това трябва да е най-подходящата дума за тези, които искат да научат възможно най-много, да проумеят нещата и да станат по-добри полицаи.
Чувстваше се добре, докато ѝ обясняваше, искаше му се да продължи да говори, но Мадлин само се взираше в мивката.
– Така че... – завърши той – денят си беше наред. "Позитивистите" го направиха доста... интересен.
– Мъже или жени?
– Какво?
Тя измъкна дървената лъжица от пълната със съдове и сапунена вода мивка, сбърчи неодобрително нос и я хвърли в кошчето под мивката.
– Въпросните "позитивисти" мъже ли бяха, или жени?
Странно колко лесно можеше да се почувства виновен, макар всъщност да нямаше никакви причини да изпитва вина.
– И мъже, и жени – отвърна той.
Тя вдигна лъжицата по-високо, поднесе я към светлината, сбърчи нос неодобрително и я хвърли в кошчето за боклук под мивката.
– Виж, за тази сутрин... – започна той. – Обаждането на Джак Хардуик... Мисля, че трябва да поговорим пак за това.
– Ти ще се срещнеш с майката на жертвата. Какво повече да обсъждаме?
– Има достатъчно причини да се срещна с нея – продължи той настоятелно, – а и немалко да не го правя.
– Много интелигентен подход. – Тя, изглежда, изпитваше някакво хладно забавление. Или, да речем, че проявяваше ирония. – Точно сега обаче нямам време да го обсъждаме. Не искам да закъснявам за срещата на литературния клуб.
Усети деликатното наблягане върху последните две думи – вероятно достатъчно, за да му покаже, че знае, че неговото е било просто догадка. "Изключителна жена" – помисли си той. И независимо от умората и напрежението не можа да се сдържи да не се усмихне.
Глава 7
Вал Пери
Както обикновено, на другата сутрин Мадлин стана първа. Гърни се събуди от съскането и клокоченето на кафемашината. В секундата, в която отвори очи, със свито сърце се сети, че е забравил да оправи спирачките на колелото ѝ.
Неприятното усещане се задълбочи, когато си спомни за плана си да се срещне с Вал Пери по-късно сутринта. Да, беше обяснил пределно ясно на Джак Хардуик, че няма намерение да участва в разследването и се е съгласил на среща само от съчувствие към жената, преживяла ужасна загуба. Въпреки това изпитваше съмнения и започваше да се чуди дали е взел най-доброто решение. След малко стана и доколкото бе възможно, прогони съмненията в ъгълчето на съзнанието си. Взе си душ, облече се и решително тръгна към бараката. Минавайки през кухнята, измърмори "Добро утро" на Мадлин, която седеше на обичайното си място на масата с препечена филийка в ръка и разтворена пред себе си книга.
Гърни навлече платненото си работно яке и тръгна към навеса, под който държаха и колелата, и каяците си. Слънцето все още не се виждаше, а утрото бе учудващо хладно за началото на септември.
Изкара колелото на Мадлин иззад трактора и го постави в предната част на навеса, където бе достатъчно светло. Алуминиевата рама бе страшно студена. Двата малки гаечни ключа, които свали от поставката им на стената, също бяха ледени.
Изруга, когато на два пъти кокалчетата на пръстите му се удариха в острите ръбове на вилките, а на втория дори му потече кръв. Опитваше се да нагласи жилата, контролиращи положението на спирачните челюсти. Трябваше да улучи точното разстояние, за да могат колелата да се движат безпрепятствено, когато спирачката е освободена, и същевременно да оказва необходимия натиск върху каплите, когато е натисната. Наложи му се да повтори процедурата четири пъти, докато регулира жилата. Най-после, с издрани до кръв кокалчета и повече с облекчение, отколкото със задоволство, обяви задачата за свършена. Върна гаечните ключове на мястото им и тръгна обратно към къщата. Едната му ръка бе напълно безчувствена, а другата смъдеше и пулсираше от болка.