Колкото и странно да беше, жената изглеждаше превъзбудена от изреждането на всички тези обиди и звучеше повече като садист, който сече жертвата си, отколкото като майка, която описва емоционалните проблеми на детето си.
– Хардуик разказа ли ви тези неща за Джилиан? – запита тя.
– Не си спомням да сме обсъждали такива подробности.
– Добре, а какво всъщност ви е казал?
– Спомена, че семейството ѝ има много пари.
Тя нададе висок, стържещ звук, който някак не отиваше на тези деликатни устни. Още по-изненадващо бе, че звукът беше смях.
– О, да! – извика тя с острота в гласа, отзвук от смеха преди малко. – Определено сме семейство с много пари. Може да се каже, че сме затънали до уши в пари. – Произнесе думата като ругатня, с някакво презрително удоволствие. – Шокира ли ви това, че не се държа като родител, съсипан от загубата на любимото си чедо?
Смразяващият призрак на собствената му загуба не му позволи да ѝ отвърне веднага.
– Виждал съм и по-необичайни начини за справяне със смъртта, госпожо Пери – каза най-сетне той. – Всъщност нямам никаква представа как трябва или не трябва да се държи човек при... подобни обстоятелства.
Тя замълча за миг, сякаш обмисляше казаното.
– Казвате, че сте виждали и по-необичайни реакции, но попадали ли сте на по-необичайна смърт?
Той не отговори. Въпросът му се стори неискрен, просто поза. Колкото повече се взираше в напрегнатите ѝ очи, толкова по-трудно му беше да си оформи ясна, последователна представа за личността ѝ. Парчетата не си пасваха. Зачуди се дали жената пред него винаги е била такава, или убийството на дъщеря ѝ я бе разтърсило до степен да се разпадне на късове, несъвместими един с друг.
– Разкажете ми още за Джилиан – подкани я.
– Какво например?
– Знаете ли нещо за живота на дъщеря си, което би накарало този Флорес да иска да я убие?
– Питате защо го е извършил ли? Нямам идея. Както и полицията, впрочем. През последните четири месеца се лутат безсмислено между две теории, и двете напълно безумни. Според първата Хектор е хомосексуалист, тайно влюбен в Скот Аштън. Връзката на Джилиан с лекаря го докарала до лудост и това го подтикнало да я убие. А пък възможността да я убие облечена в сватбената рокля се оказала неустоима за него, с любовта му към драмите и театралността. Получава се интересна история. Втората теория е още по-идиотска и е обратна на първата. Съсед на Скот бил един инженер, занимаващ се с поддръжка на кораби, и жена му. Инженерът често пътувал по работа. Съпругата му изчезнала по същото време, по което и Хектор, затова гениите в полицията стигнаха до извода, че двамата имали връзка. Джилиан разбрала и заплашила да разгласи историята, за да си отмъсти на Хектор, с когото тя самата имала връзка. И така според тях...
– ...той ѝ отрязал главата по време на сватбеното ѝ тържество, за да ѝ попречи да говори?! – прекъсна я невярващо Гърни.
Веднага обаче усети как е прозвучал въпросът му и съжали за грубата си забележка.
Вал Пери обаче не изглеждаше да е разстроена.
– Казах ви, че са пълни идиоти. Според тях Хектор Флорес е прикрит хомосексуалист, копнеещ за любовта на работодателя си, или латино-мъжкар, който спи с всички жени в околността, а после използва мачетето си срещу недоволните. Сигурно накрая ще хвърлят ези-тура, за да изберат едната от теориите!
– Вие самата често ли общувахте с Флорес?
– Изобщо не го познавах. Никога не съм го срещала. За нещастие обаче си го представям много живо. Той живее в мислите ми и не му трябва друг адрес. Както вие казахте, настоящото му местонахождение е неизвестно. Имам чувството, че няма да напусне ума ми, докато не го заловят или не умре. Надявам се с ваша помощ да разреша този проблем възможно най-бързо.
– Госпожо Пери, няколко пъти използвахте думите "умре" и "мъртъв", така че искам да изясним нещо, преди да продължим нататък. Аз не съм наемен убиец. Ако това е част от задачата, която искате да ми възложите, откажете се и веднага се заемете да си намерите друг да ви свърши работата.
Тя се вгледа внимателно в лицето му:
– Задачата е да откриете Хектор Флорес... и да го предадете на правосъдието. Това е всичко.
– В такъв случай бих искал да ви попитам... – Той млъкна, защото вниманието му бе привлечено от сиво-кафява сянка насред ливадата. Койот. Вероятно бе същият, който бе видял предния път. Той го проследи с поглед, докато животното изчезна в кленовата горичка от другата страна на езерото.