Очевидно бе, че тя се възхищава на тази му черта.
– Значи, когато Джилиан е била на осемнайсет, или може би на деветнайсет, той ѝ е предложил брак?
– Беше на деветнайсет. И предложението дойде от нея, а той прие.
Докато обмисляше отговора ѝ, Гърни забеляза, че странното ѝ оживление си е отишло.
– Добре, значи той е приел предложението. Как се почувствахте вие?
Първо си помисли, че не го е чула.
– Изпитах облекчение – каза тя след малко с тих дрезгав глас.
Гледаше настрани, към лехата с аспержи на Гърни, сякаш сред растенията щеше да открие подходящо обяснение за внезапната промяна на настроенията си.
Гърни чакаше мълчаливо.
Вал Пери примигна, мускулите на челюстта ѝ първо се стегнаха, после се разпуснаха. Когато най-после проговори, личеше, че изрича думите с огромни усилия – сякаш те тежаха ужасно.
– Изпитах облекчение, че най-после някой е поел отговорността, която дотогава лежеше на моите рамене. – Като че ли се канеше да каже още нещо, но вместо това стисна устни и само леко поклати глава.
Гърни реши, че жестът ѝ изразява неодобрение. Недоволство от самата нея. Дали това бе причината толкова силно да иска смъртта на Хектор Флорес? Нима смяташе, че така ще изкупи вината към дъщеря си?
"Я забави малко. Придържай се към фактите!" – скастри се сам той.
– Нямах намерение... – гласът ѝ затихна, без да обясни какво не е искала да каже.
– А какво мислите за Скот Аштън? – попита живо той, стараейки се да се дистанцира от мрачния ѝ тон и настроение.
Тя отговори веднага, сякаш въпросът му представляваше спасителна сламка:
– Скот Аштън е интелигентен, амбициозен, решителен...
– И?
– И ужасно студен човек.
– Как мислите, защо би искал да се ожени за...
– ...за луда жена като Джилиан ли? – Тя сви рамене неубедително. – Може би защото бе удивително красива, знам ли?
Той кимна, макар че явно не вярваше на това.
– Сигурна съм, че ще прозвучи ужасно банално, но Джилиан бе специална, много специална. – В нейните уста думата прозвуча особено драматично. – Знаете ли, че коефициентът ѝ на интелигентност бе 168?
– Това е забележително.
– Да, така е. Това е най-високият възможен резултат, измерван от уреда. Подложиха я на теста три пъти, за да са сигурни, че е верен.
– Тоест освен всичко останало Джилиан е била гениална?
– О, да – истински гений – съгласи се тя и странното въодушевление се върна в гласа ѝ. – Освен това беше нимфоманка. Нима забравих да го спомена?
Тя се вгледа в лицето му в очакване на някаква реакция. Погледът на Гърни се зарея в далечината, в небето над дърветата оттатък плевнята.
– И искате от мен единствено да потърся Хектор Флорес, така ли?
– Не да го потърсите. Да го откриете.
Гърни обичаше загадките, но тази все повече му заприличваше на кошмар. Освен това Мадлин никога не би...
Божичко, достатъчно бе да си помисли за нея и...
Ето я и нея, колкото и да беше смайващо. Фигурата ѝ в червено и оранжево се открояваше насред ливадата, докато вървеше нагоре, бутайки колелото си по неравната пътека.
Вал Пери се обърна неспокойно, за да види какво гледа.
– Очаквате ли някого?
– Съпругата си.
Двамата не казаха нищо повече, докато чакаха Мадлин да стигне патиото на път към навеса за трактора. Двете жени си размениха учтиви, безразлични погледи. Гърни ги представи една на друга. За Вал каза само, че е "приятелка на приятел", която се е отбила за професионален съвет. Не искаше да разкрива нищо, което би нарушило принципа на поверителност.
– Тук е толкова спокойно – произнесе натъртено Вал Пери, сякаш се упражняваше в произношението на чужда дума. – Сигурна съм, че много ви харесва.
– Така е – отвърна Мадлин, после се усмихна леко на жената и подкара колелото си към навеса.
– И така – неловко подхвана посетителката, след като Мадлин се скри зад рододендроните в другия край на градината, – има ли още нещо друго, което искате да знаете?
– Не ви ли притесняваше разликата в годините им? Джилиан е била на деветнайсет, а той – на трийсет и осем.
– Не! – отговори рязко тя, с което само потвърди подозрението му за обратното.
– Какво мисли съпругът ви за намерението да наемете частен детектив?
– Подкрепя го напълно – побърза да каже тя.
– Какво точно означава това?
– Подкрепя всичко, което искам да направя.
Гърни зачака.
– Питате ме колко е готов да плати ли? – Гневът разкриви лицето ѝ и заличи част от хубостта ѝ.
– Не това имах предвид – поклати глава Гърни.