Вал Пери сякаш изобщо не го чу:
– Казах ви, че парите не са проблем. Казах ви, че сме затънали до гуша в пари, господин детектив, ДО ГУ-ША! И ще похарча, колкото е необходимо, за да бъде свършена работата, която искам!
По бялата ѝ като мляко кожа се появиха големи червени петна. Презрителната тирада не секваше:
– Мамка му, мъжът ми е най-скъпоплатеният неврохирург в целия шибан свят! Изкарва повече от четирийсет шибани милиона долара годишно! Шибаната ни къща струва дванайсет милиона! Виждате ли това шибано нещо на пръста ми? – Взря се яростно в пръстена си, все едно гледаше тумор. – Тази шибана бляскава бучка на пръста ми струва два милиона долара! Не ми говорете за пари, мамка му!
Гърни се бе облегнал назад на стола с преплетени под брадичката пръсти. Мадлин стоеше мълчаливо в края на патиото. Сега се приближи до масата.
– Добре ли сте? – запита спокойно, сякаш избухването, на което бе станала свидетел току-що, не бе нищо повече от пристъп на кашлица.
– Съжалявам – измърмори Вал Пери.
– Да ви донеса ли вода?
– Не, добре съм. Всичко е на... Всъщност не, май чаша вода ще ми дойде добре. Благодаря.
Мадлин се усмихна, кимна любезно и влезе в къщата през френските прозорци.
– Имах предвид... – Вал Пери нервно приглади блузата си, – имах предвид, че... Малко прекалих с емоцията... Имах предвид, че парите не са проблем. Най-важното е целта. Каквито и средства да са нужни... имаме ги. Това исках да кажа.
След тези думи стисна устни, сякаш да възпре повторен изблик.
Мадлин се върна с чаша вода, която постави на масата. Вал изпи половината и внимателно я върна на място.
– Благодаря.
– Е – усмихна се Мадлин с опасно пламъче в очите и пое обратно към къщата, – ако ви трябва още нещо, просто изкрещете.
Намекът за виковете преди малко беше очевиден.
Вал Пери седеше неподвижно с изпънат гръб и сковани рамене. Явно се опитваше да си върне равновесието с усилие на волята. След около минута си пое дълбоко дъх:
– Нямам представа какво друго да кажа. А може би остава просто да помоля за помощ. – Тя преглътна с усилие. – Ще ми помогнете ли?
Интересно. Можеше да каже само: "Ще поемете ли случая?". Дали не бе преценила, че молбата е по-добрият вариант? Или пък бе сметнала, че така ще ми е по-трудно да ѝ откажа?
Както и да се бе изразила, би било истинска лудост да приеме.
– Съжалявам – каза ѝ. – Не мисля, че ще мога.
Тя не реагира, просто остана неподвижна, стиснала ръба на масата, вперила поглед в очите му. Той се зачуди дали изобщо го е чула.
– И защо? – попита тя с тънък глас.
Известно време Гърни обмисляше какво да ѝ отвърне:
Защо не ли? Като за начало, госпожо Пери, вие самата твърде много се доближавате до описанието, което дадохте на дъщеря си. Второ, конфликтът ми с полицаите, които водят официалното следствие, би бил неминуем и може да се превърне в истинска катастрофа. А реакцията на Мадлин, като разбере, че ще участвам в разследването на друго убийство, ще придаде нов смисъл на израза "семейни проблеми".
Вместо това обаче каза:
– Ако взема участие в разследването, това ще попречи на работата на полицията, което би било зле за всички замесени.
– Разбирам.
Изражението ѝ обаче не показваше нито разбиране, нито съгласие с решението му. Той продължи да я наблюдава мълчаливо в очакване на следващия ѝ ход.
– Наистина разбирам нежеланието ви – заяви жената. – На ваше място бих се чувствала по същия начин. Искам само да вземете решение, след като видите записа.
– Записа ли?
– Джак Хардуик не ви ли каза за него?
– Не, за пръв чувам нещо за запис.
– Ами на клипа е записано всичко, цялото... събитие.
– Нали нямате предвид празненството, на което е станало убийството?
– Точно това имам предвид. Цялата случка е записана и качена на един спретнат диск.
Глава 8
Филмът на убийството
В просторната кухня на Гърни имаше две маси за хранене. Едната бе дълга, направена от черешово дърво. Използваха я основно в случаите, когато имаха гости за вечеря. Мадлин я лъсваше, слагаше подходяща покривка и я украсяваше със свещи и цветя от градината. Другата бе по-малка, наричаха я просто "масата за закуска". Тя бе кръгла, чамова, с основа, боядисана в кремаво. Почти винаги се хранеха на нея, поотделно или заедно. Поставена бе пред френските прозорци, които гледаха на юг. Когато в небето нямаше облаци, слънчевите лъчи я огряваха от ранна утрин чак до залез слънце. Това бе любимото място за четене и на двамата.