В два и половина следобед те седяха на обичайните си места край малката маса, когато Мадлин внезапно вдигна поглед от книгата, която четеше – биография на Джон Адамс. Той бе любимият ѝ президент, вероятно заради склонността му да разрешава всички емоционални и физически проблеми чрез дълги лечебни разходки в гората. Сега тя се намръщи, сякаш нещо бе привлякло вниманието ѝ.
– Чувам кола.
Гърни се напрегна, но изминаха цели десет секунди, преди и той да долови звука на двигателя.
– Това трябва да е Джак Хардуик. Оказа се, че цялото празненство, на което е била убита младата Пери, е било заснето. Той спомена, че може да ми донесе записа, а аз обещах да го прегледам.
Съпругата му затвори книгата си, а погледът ѝ се зарея в далечината отвъд френските прозорци.
– А да ти е хрумвало, че потенциалната ти клиентка не е... напълно с всичкия си?
– Само ще изгледам записа. Не съм обещавал нищо повече. Между другото, ако имаш желание, можеш да го гледаш заедно с мен.
Мадлин отхвърли предложението му с кратка усмивка. После продължи мисълта си:
– Всъщност това определение е твърде меко. По-скоро бих казала, че е злобна психопатка и ако я изследват, сигурно ще ѝ открият поне пет-шест психични заболявания. Какво ти разказа тя? Обзалагам се, че е много далеч от истината.
Гърни забеляза, че докато говори, тя несъзнателно чопли кожичката на палеца си с нокът – притеснителен навик, който бе придобила наскоро, нетипичен за иначе стабилната ѝ нервна система.
Колкото и краткотрайни и незначителни да бяха подобни моменти, те винаги го разстройваха, защото разрушаваха представата му за безкрайната издръжливост на Мадлин; оставяха го без онзи фар на сигурността, чиято светлина разпръскваше тъгата и чудовищата. Колкото и да бе абсурдно, този дребен тик бе в състояние да предизвика у него свиване на стомаха и гадене... Точно така се чувстваше като дете, когато майка му започна да пуши. Гледаше как нервно и жадно всмуква дима от цигарата и пълни с него дробовете си... Я се стегни, Гърни! Вземи да пораснеш най-сетне!
Известно време само мълчаливо наблюдаваше жена си, докато се опитваше да подхване отново изгубената нишка на мисълта си. Мадлин поклати глава с престорено отчаяние:
– Отивам в стаята за шиене, а после ще ходя до Онеонта на пазар. Почти всичките ни запаси са изчерпани. Ако ти трябва нещо, добави го в списъка на плота.
Хардуик оповести пристигането си с вихър и ръмжене на ауспух. Паркира древното си возило, червен понтиак, изкърпен и небоядисан, до зеленото субару "Аутбек" на Гърни. Вятърът вдигна вихрушка от листа и ги завъртя между колите. Първата работа на Хардуик, след като се измъкна от автомобила, бе да се разкашля оглушително и да залепи една тлъста храчка на земята.
– Мразя смрадта на гнили листа! Винаги ми напомня на конски фъшкии.
– Добре казано, Джак – поздрави го Гърни. Двамата се здрависаха. – Така фино си подбираш думите!
Застанали един срещу друг, двамата приличаха на непасващи си части от различни пъзели. Косата на Хардуик бе рошава и отдавна не бе виждала ножица; лицето му бе червендалесто, по носа му се преплитаха капиляри, очите му бяха бледосини и воднисти. Изглеждаше като застаряващ пияница, който не изтрезнява триста шейсет и пет дни в годината. Гърни бе пълна негова противоположност: посребрената му коса бе късо подстригана и грижливо сресана – твърде грижливо, както често му казваше Мадлин – и на четирийсет и осем години все още бе строен, с плосък корем, който поддържаше стегнат чрез ежедневна серия коремни преси преди сутрешния душ. Човек не би му дал и четирийсет години.
Гърни го поведе към къщата, а Хардуик се ухили многозначително:
– Влезе ти под кожата, а?
– Не съм сигурен какво имаш предвид, Джак.
– Какво ти привлече интереса? Любовта към истината и справедливостта ли? Възможността да сриташ Родригес в топките? Или великолепният задник на госпожата?
– Трудно е да се каже, Джак. – Усети, че набляга на името на другия мъж, сякаш нанасяше бързо ляво кроше. – В момента най-много ме вълнува записът.
– А-а, така ли? Още ли не си се отегчил до смърт от пенсионерството? Не умираш ли да се върнеш в играта? Да помогнеш на оная секси мацка?
– Искам само да видя филма. Носиш ли го?
– Видеото от убийството ли? Никога не си виждал такова нещо, Дейви, момчето ми. Запис висока резолюция на сцената на престъплението, на самото действие.
Хардуик бе застанал в средата на голямото помещение, което служеше едновременно за кухня, всекидневна и гостна. В единия му край бе разположена професионална готварска печка, а в другия, на повече от десет метра, имаше грамадна каменна камина. Частта, която служеше за кухня, бе отделена с плотове. Погледът на Хардуик попи всичко само за няколко секунди: