– Мамка му, това е като от някое списание за дома!
– Дивидито е във всекидневната – каза Гърни и го поведе.
Клипът започваше с прекрасен изглед от въздуха – камерата снимаше косо ярката пролетна зеленина, множеството дървета, пасторалната идилия; проследяваше тесен път и виещ се край него поток, плетеница от черно и сребристо, около която бяха нанизани като мъниста провинциални къщи и живописни пристройки, разположени насред тучни ливади.
После във фокус влезе едно значително по-голямо имение, а камерата започна да се движи по-бавно във въздуха. След малко застана над една изумруденозелена поляна, оградена с жълти нарциси, и бавно се спусна надолу към земята.
– Боже, нима са наели хеликоптер да снима сватбата?!
– Ами че всички правят така! – изграчи Хардуик. – Всъщност хеликоптерът участва само в началото. Оттук нататък снимат четири камери, разположени на поляната така, че да обхващат целия имот. Иначе казано, има пълен запис, със звук и картина, на всичко станало извън къщата.
Самата къща бе построена от светъл камък и много внушителна. Заобиколена бе от няколко каменни площадки и множество цветни лехи и приличаше на замък, пренесен направо от живописната британска провинция.
– Къде се намира това? – запита Гърни, когато двамата се настаниха на дивана във всекидневната.
– Нима не разпознаваш невероятното селце Тамбъри? – попита с престорена изненада Хардуик.
– А трябва ли?
– Тамбъри е местното свърталище на важни клечки, такива като теб. Всеки човек с тежест познава някого, който живее в Тамбъри.
– Значи аз не попадам в тази класация. Е, ще ми кажеш ли къде се намира?
– На час път от тук в североизточна посока. На половината разстояние до Олбъни. Ще ти обясня откъде да минеш.
– Няма да ми трябва... – подхвана Гърни, млъкна рязко и се намръщи замислено. – Чакай малко. Това да не е в окръга на Шеридън...
– ...Клайн? – пресече го Хардуик. – Точно така, улучи десятката! И ще имаш възможност да работиш с всичките си стари приятелчета. Както знаеш, окръжният прокурор има слабост към теб.
– Боже! – измърмори Гърни.
– Онзи те смята за истински гений, мамка му! Макар че, много ясно, си приписа всички заслуги за случая "Мелъри", нищо, че победата си беше твоя. Е, това е нормално предвид факта каква политическа подлога е. Ама все пак съм убеден, че дълбоко в себе си знае, че ти е длъжник.
Гърни поклати глава и се загледа в екрана:
– Дълбоко в Шеридън Клайн няма абсолютно нищо. Само една голяма черна дупка.
– Дейви, Дейви, Дейви! Такова жестоко мнение за едно от Божиите чеда!
После, без да дочака отговор, Хардуик насочи вниманието си към екрана и започна да разказва какво се случва.
– Тези са от компанията за кетъринг – обясни той за групичката млади мъже и жени с черни панталони и искрящи от белота туники, които подреждаха бара и няколкото големи шведски маси.
– Това е домакинът – посочи един усмихнат мъж с тъмносин костюм и червено цвете на ревера, който се появи от оформената като арка задна врата и тръгна през поляната. – Годеник, младоженец, съпруг, вдовец – и всичко това в един ден. Така че както и да го наричаме оттук нататък, все ще е вярно.
– Скот Аштън?
– Същият.
Мъжът тръгна решително покрай една от лехите с цветя към дясната част на сцената. Точно преди да изчезне обаче, ъгълът на снимане се промени и отново го показа. Скот Аштън вървеше към бунгало в края на ливадата, която граничеше с гората. Разположена бе на около трийсет метра от голямата къща.
– С колко камери каза, че е снимано? – попита Гърни.
– Четири на триподи, плюс онази в хеликоптера.
– Кой е обработвал видеоклипа?
– Техниците от Бюрото.
Гърни гледаше внимателно, всъщност гледаше и слушаше, макар звукът да не бе така ясен като картината. Скот Аштън почука на вратата на къщичката. Наклонът на камерата, под която бе сниман, бе около четирийсет и пет градуса. Аштън почука още веднъж и извика:
– Хектор!
После Гърни чу отговор, който обаче бе твърде слаб, за да различи думите. Стори му се, че долавя испански акцент. Хвърли въпросителен поглед към Хардуик.
– В лабораторията изчистиха и усилиха звука – отвърна полицаят. – Esta abierta. В превод: "Отключено е". Потвърждава онова, което Аштън си спомня, че е чул.
Аштън отвори вратата, влезе вътре и затвори след себе си.