– Тая жена е от кучките, които се хранят от чуждите проблеми. Иска да погълне всяка подробност, затова се преструва, че е изпълнена със съчувствие. Плаче за твоята болка и се надява да се гътнеш, за да има възможност да ревне още по-силно и да покаже колко много ѝ пука.
Гърни усещаше, че диагнозата му е съвсем точна, но въпреки това смяташе, че Хардуик прекалява с цинизма.
– Какво става после? – попита той и се обърна нетърпеливо към екрана.
– Спокойно. Нататък е още по-хубаво. – Хардуик натисна бутона и размяната на реплики между Керъл Лунц и Скот Аштън продължи.
– Твърде глупаво е, не искам да ви отегчавам – каза Аштън.
– Ама какво му има на тоя човек? – настоя тя с висок и писклив като стенание глас.
Аштън сви рамене, сякаш нямаше сили повече да пази тайна:
– Хектор има негативно отношение към Джилиан. Тя от своя страна е твърдо решена да разреши проблемите помежду им, каквито и да са те. Затова настоя да го поканя на празненството. И аз говорих с него, при това два пъти – преди около седмица и днес сутринта. Той отказа. Току-що Джилиан ме извика и ми съобщи, че възнамерява да го измъкне от къщичката му – малкото бунгало, което виждате ей там – и да го доведе за сватбения тост. Според мен само си губи времето и ѝ го казах.
– А защо ѝ е да... да се занимава с... с... него? – Тя се запъна на края на изречението, сякаш търсеше подходящ неприятен епитет, без да може да намери такъв.
– Добър въпрос, Керъл, само че нямам отговор за него.
Коментарът му бе последван от моментно прекъсване в картината; оттам нататък снимаше друга камера, в чийто обхват влизаха къщичката, розовата градина и половината от голямата къща. Джилиан, булката като от корица на списание, стоеше на прага на къщичката и тъкмо чукаше на вратата.
Хардуик отново спря видеоклипа и заяви театрално:
– И така. Започваме. Това е началото на критичните четиринайсет минути. Тези четиринайсет минути, през които Хектор Флорес убива Джилиан Пери Аштън. Четиринайсет минути, за които той ѝ отрязва главата с мачете, измъква се през задния прозорец и изчезва безследно. Тези четиринайсет минути започват в мига, в който тя влиза вътре и затваря вратата зад гърба си.
Хардуик отмести пръста си от копчето и фигурата на екрана оживя. Джилиан отвори вратата, влезе в къщичката и затвори след себе си.
– Тези кадри – обясни Хардуик – са последните, на които е жива.
Докато камерата снимаше къщичката, Гърни си представяше убийството, което щеше да се случи вътре, зад прозорци, закрити от завеси на цветя.
– Каза, че Флорес се е измъкнал през задния прозорец и е изчезнал без следа, след като я е убил. Буквално ли говореше?
– Ами... – Хардуик направи драматична пауза – и да, и не.
Гърни въздъхна и зачака.
– Проблемът е – заяви Хардуик, – че изчезването на Флорес е свързано с нещо много, много познато. – Последва нова пауза за засилване на напрежението, подчертана от лукава усмивка. – От задния прозорец на бунгалото тръгва следа към гората.
– Какво имаш предвид?
– Това не ти ли напомня на нещо?
– За случая "Мелъри" ли говориш? – попита Гърни, като го гледаше невярващо.
– Ами аз не знам за други убийства, при които следите на убиеца свършват насред гората без логично обяснение, а ти?
– Значи твърдиш, че... Какво твърдиш?
– Нищо конкретно. Само се чудех дали случайно не си пропуснал нещо в края на онази лудост с Мелъри...
– Какво "нещо"?
– Възможността да има съучастник.
– Съучастник ли?! Ти да не си се побъркал? Много добре знаеш, че нищо не предполагаше да има повече от един извършител!
– Що ли ми се струва, че си твърде докачлив на тая тема?
– Докачлив? Докачлив съм за това, че ми губиш времето с догадки, които се основават единствено на извратеното ти чувство за хумор.
– Значи смяташ, че е просто съвпадение, така ли?
Презрителният му тон действаше на Гърни като стържене на нокти по черна дъска.
– Кое е просто съвпадение, Джак?
– Модус операнди, приликите в начина на действие.
– Най-добре ще е веднага да ми кажеш какво, по дяволите, искаш да кажеш!
Устните на Хардуик се разтеглиха в нещо, което можеше да е както усмивка, така и гримаса.
– Дай да догледаме филма – заяви той. – Остават само няколко минути.
Въпросното време изтече. На екрана не се случваше нищо съществено. Групичка гостенки се разходиха край цветните лехи, които ограждаха къщичката. Една от жените – онази, която Хардуик бе представил като съпруга на заместник-губернатора – изглежда, изнасяше лекция по ботаника, като сочеше цъфналите растения и разпалено обясняваше нещо. Останалите я следваха и постепенно излязоха от кадър. Камерата все така бе фокусирана върху малката вила. Пердетата с флорални мотиви не разкриваха нищо от случващото се вътре.