– Фактите, Джак, само фактите. Спести ми глупостите, искам да знам само фактите.
– Лунц се бе обадил в окръжното шерифско управление, защото там е най-близкото звено с кучета-следотърсачи. Екипът пристигна в имението на Аштън около пет минути след мен. И така, дадоха на кучето чифт обувки на Флорес, то ги подуши и се втурна право към гората, все едно следата е топла-топла. После обаче изведнъж спря на около 150 метра от бунгалото. Започна да обикаля в кръг и да души – душеше, душеше и накрая спря и излая над нещо, което се оказа оръжието на убийството, остро като бръснач мачете. Само че... след като намери мачетето, не можа повече да улови миризмата. Следата се губеше при оръжието и не продължаваше нататък. Водачът го насочи да обикаля първо в тесен кръг около него, а после в по-широк, обаче полза – никаква. Кучето намери само следата, която водеше от задния прозорец на къщичката до мачетето. Друга нямаше.
– А въпросното мачете просто си лежеше там на земята, така ли? – зачуди се Гърни.
– Върху острието имаше няколко листа, както и малко пръст, все едно някой се бе опитал да го зарови, но не бе вложил кой знае колко усилия.
Гърни се замисли за няколко секунди.
– И няма никакви съмнения, че именно то е оръжието на убийството?
Хардуик сякаш се изненада от въпроса:
– Абсолютно никакви. Кръвта на жертвата все още бе по него. Идеално съвпадение на ДНК. Това бе потвърдено и от криминалистите в лабораторията. – Тонът на Хардуик подсказваше, че толкова пъти е повтарял обяснението, че вече го е наизустил. – Смъртта е настъпила вследствие на прекъсване на сънните артерии и на гръбначния стълб между първия и втория шиен прешлен в резултат от силен удар с много остро и тежко хладно оръжие. Силата на удара е значителна. Раната на шията съвпада с острието на мачетето, намерено в гората близо до местопрестъплението. И така – завърши той вече с обичайния си маниер, – няма грам съмнение. ДНК си е ДНК.
Гърни бавно кимна, докато обмисляше казаното.
Хардуик продължи с обичайната си нотка на предизвикателство:
– Единственият неизяснен въпрос за мястото в гората е защо следата свършва там. Това доста напомня за следата от местопрестъплението при случая "Мелъри".
– Я чакай малко, Джак! Има огромна разлика между ясните следи от обувки край дома на Мелъри и невидимата миризма, за каквато говорим тук.
– Факт е, че и двете свършват посред нищото без разумно обяснение.
– Не, Джак! – каза рязко Гърни, показвайки най-сетне раздразнението си. – Факт е, че за следите от обувки имаше ясно и логично обяснение. Абсолютно съм убеден, че също толкова ясно и логично обяснение има и за тази следа – макар и напълно различно.
– Ах, Дейви, момчето ми, ето това винаги ме е впечатлявало у теб: ти си всезнаещ!
– Виж какво, преди смятах, че се преструваш на по-глупав, отколкото всъщност си. В момента обаче не съм толкова сигурен.
Наглото ухилване на Хардуик показваше, че е доволен от раздразнението на Гърни. Сега той веднага смени тона и попита уж съвсем невинно и с искрено любопитство:
– Е, какво мислиш, че се е случило всъщност? Как е възможно следата от миризмата на Флорес да свърши просто ей-така?
– Може да си е сменил обувките – сви рамене Гърни. – Или да е обул върху тях найлонови калцуни...
– И защо, мамка му, да го прави?
– Може би за да обърка кучето, точно както се е и получило в крайна сметка. За да направи невъзможно проследяването му до мястото, където е отишъл след това, независимо дали да се скрие, или да продължи оттам.
– Като къщата на Кики Мълър например?
– Чух името на записа. Тя не е ли...
– Онази, с която се предполага, че е имал връзка Флорес. Точно така. Живеела до Аштън. Съпруга на Карл Мълър, корабен инженер, който пътува по работа през половината година. Никой не е виждал Кики след изчезването на Флорес, което едва ли е съвпадение.
Гърни се облегна замислено назад. Част от казаното не се връзваше.
– Мога да разбера защо Флорес е взел предпазни мерки да не бъде проследен до къщата на съседа или въобще мястото, където е отивал. Защо обаче не го е направил, преди да излезе от бунгалото? Защо чак в гората, след като е навлязъл на 150 метра и е скрил мачетето? Защо не го е сторил преди това?
– Може би е искал да се измъкне от жилището по възможно най-бързия начин?
– Възможно е. А може би е искал да намерим мачетето.
– Защо тогава си е направил труда да го крие?