– Не че отсичането на главата ѝ оставя някакво съмнение за психичното здраве на убиеца. Има обаче нещо в... в практичността на действията му, което ме безпокои. Сигурно за такива е измислен изразът, че във вените им тече лед, вместо кръв.
Гърни продължи да кима. Определено виждаше резон в думите на Хардуик.
Двамата мълчаха няколко дълги секунди.
– Има друга странна подробност, която пък безпокои мен – заяви накрая Гърни. – Не е нещо сериозно, но все пак е леко озадачаващо.
– Какво?
– Поканените на празненството.
– Имаш предвид това, че са като от класацията "Топ сто на важните клечки в щата Ню Йорк"?
– Докато беше на мястото, забеляза ли някой по-млад от трийсет и пет години? Защото на видеоклипа аз не видях нито един.
Хардуик примигна и се намръщи, сякаш прехвърляше през ума си информацията, складирана там.
– Най-вероятно не. И какво от това?
– Нито един гост или гостенка на двайсет-трийсет години?
– Ако не броим служителите от фирмата за кетъринг, нямаше двайсетгодишни. Е, ѝ?
– Ами просто се зачудих защо на сватбата не е имало приятели на булката.
Глава 11
Доказателството на масата
Хардуик си тръгна малко след залез слънце, след като отклони една малко неохотна покана да остане за вечеря. Диска с видеозаписа остави на Гърни, както и копие от папката със случая. В нея имаше документи и доклади от първите дни на разследването, докато той все още го бе ръководил, както и от последвалите месеци, през които Арло Блат бе отговарял за случая. Гърни получи поднесена на тепсия цялата информация, която би могъл да иска, а това го обезпокои. Хардуик бе поел сериозен риск, като бе прекопирал официални полицейски материали, изнесъл ги бе от сградата на БКР и ги бе предал на лице, което не бе упълномощено да ги съхранява или дори поглежда.
Защо го бе сторил?
Най-простият отговор бе, че какъвто и напредък да успееше да постигне Гърни, с него би засрамил и поставил в неудобно положение висшестоящ служител на Бюрото, към когото Хардуик не питаеше никакво уважение. Това обаче не оправдаваше поемането на такъв риск. Може би щеше да открие пълния отговор в самите материали. В момента ги бе извадил и разстлал на голямата маса в трапезарията под полилея. Сега, когато през прозорците не влизаше дневна светлина, това бе най-светлото място в къщата.
Беше разделил обемистите доклади и останалите документи на няколко купчини според информацията, която съдържаха. Всяка от купчините пък подреди, доколкото бе възможно, в хронологичен ред.
Данните бяха обезсърчително много: доклади за престъплението; текущи бележки на полицаите, доклади за различните етапи от разследването; шейсет и два протокола от проведените разпити на свидетели заедно с разпечатките от разговорите на видеозаписите (от една до четиринайсет страници всеки); записи от стационарните линии и мобилните телефони; снимки на местопрестъплението, направени от служителите на БКР, други снимки, свалени от камерите на наетия за сватбата фотографски екип; подробно описание на местопрестъплението и обстоятелствата около него (трийсет и шест страници, минута по минута); попълнени бланки за откраднати вещи и предмети; справки от всички възможни база данни; портрет на заподозрения, направен по описания на свидетели; доклад за аутопсията; формуляри за всеки от иззетите доказателствени материали; доклади от криминалната лаборатория и екипа за обработка на местопрестъплението; анализ на кръвните проби за ДНК; доклад от екипа с кучето-следотърсач; пълен списък на гостите на сватбата, адрес и телефон за контакт, както и обяснения каква е връзката им с жертвата и/или Скот Аштън; скици и снимки от въздуха на имота на Аштън; скици на вътрешното разположение на стаите в бунгалото плюс размери и разположение на предметите в предната стая; биографични данни; и, разбира се, диска с видеоклипа, който Гърни вече бе гледал.
Докато ги подреди така, че да му е по-удобно да ги чете, вече бе станало почти седем часът вечерта. Първоначално се изненада колко е късно, после си каза, че няма какво да се чуди. Времето сякаш винаги ускоряваше хода си, когато съзнанието му бе напълно погълнато от нещо; това пък, помисли си той с известно съжаление, се случваше само когато попаднеше на достойна загадка. Веднъж Мадлин бе казала, че животът му се е свел до преследването на една обсебваща цел: разкриването на загадките около смъртта на разни хора. Нищо повече, нищо по-малко – и нищо друго.