Опита се да говори меко, но вместо това думите му прозвучаха снизходително:
– Струва ми се, че те безпокоят по-скоро необоснованите предположения, които правиш, а не това, което се случва в действителност.
– Говориш за предположението ми, че смяташ пак да се метнеш на въртележката ли?
– Мади, колко пъти трябва да ти казвам, че не съм обещал нищо на никого? Не съм взимал решение да участвам в този случай и не смятам да се забърквам по-сериозно, само ще прегледам документацията. Това е.
Не можа да разтълкува напълно погледа, който му хвърли Мадлин – знаещ, нежен и странно тъжен.
Съпругата му започна да затваря отново кутиите. Гърни продължи да я наблюдава, но когато тя започна да ги прибира в хладилника, попита:
– Ти нищо ли няма да хапнеш?
– В момента не съм гладна. Мисля първо да си взема душ. Ако се ободря достатъчно, ще вечерям. Ако пък ми се доспи повече, ще си легна рано. – Докато минаваше покрай отрупаната с папки маса, добави: – Преди утре да пристигнат гостите, ще разтребиш тези неща, нали? Не ми се иска да ги гледаме цял ден.
После излезе от стаята и след около минута той чу захлопването на вратата на банята.
Гости? Утре? Боже!
Спомняше си бегло, че Мадлин бе споменала за някакви гости за вечеря... Беше като сянка от спомен, скътан в някаква част на ума му, подобна на кошче, където слагаше незначителните неща.
Какво, по дяволите, ти става? Няма ли в ума ти място за нещата от ежедневието? За обикновения живот, споделен с нормални хора, по добър и простичък начин? А може би никога не бе имало място за това... Може би винаги си бил такъв, винаги си се държал по този начин. Може би като живееш тук, на отдалечен планински връх – далеч от служебните отговорности, където не можеш да си намериш удобно извинение за това, че отсъстваш от живота на хората, които твърдиш, че обичаш – ти е по-трудно да скриеш истината?
Възможно ли е отговорът да е толкова прост? Нима действително никога не се бе интересувал от никого?
Отиде до другия край на плота, където до мивката стоеше кафемашината, и я включи. И той като Мадлин бе изгубил напълно апетит, но кафето му се стори добра идея. Нощта се очертаваше дълга.
Глава 12
Странни факти
Реши, че е най-логично да започне от самото начало, а именно – от фоторобота на Хектор Флорес.
Гърни изпитваше смесени чувства към компютърно изработените изображения на лица. Тъй като бяха резултат от съчетанието на описанията на очевидци, те отразяваха всички слабости на свидетелските показания.
В случая с Хектор Флорес обаче имаше сериозни предпоставки да вярва, че приликата е голяма. В крайна сметка описанието бе предоставено от психиатър – човек, за когото наблюдателността бе професионална характеристика и който почти три години бе поддържал ежедневен контакт със заподозрения. Вероятно фотороботът бе добър почти колкото снимка.
Изображението показваше мъж на около трийсет и пет години, сравнително привлекателен по един ненатрапчив начин. Костната структура на лицето му бе нормална, чертите му – съразмерни, без някоя да се набива в очи. По кожата му нямаше бръчки, очите му бяха тъмни и безизразни. Косата му беше черна, сравнително чиста, разделена небрежно на път. Гърни забеляза една-единствена отличителна черта, странно шокираща в иначе обикновения външен вид на мъжа: меката част на дясното му ухо липсваше.
Към портрета беше прикрепен списък с физически характеристики (Гърни предположи, че и те са предоставени основно от Аштън и следователно са сравнително точни): височина около 175 см; тегло приблизително 65 кг; раса/националност – латиноамериканец; тъмнокафяви очи; черна права коса; мургава, чиста кожа; криви зъби с една златна коронка на горния ляв резец. В полето за "белези от рани и други отличителни черти" бяха записани две неща: липсващата долна част на дясното ухо и голям белег на лявото коляно.
Гърни се вгледа отново в снимката. Търсеше някаква особена искрица лудост, някакъв намек, че това е суров убиец, който хладнокръвно бе обезглавил една жена, използвал бе главата ѝ да се предпази от бликналата струя кръв, а после я бе поставил на масата и я бе обърнал към торса. Очите на някои убийци – например Чарли Менсън – излъчваха натрапчива демоничност, настоятелна и неприкрита. Повечето, с които Гърни се бе сблъсквал като полицай, обаче бяха движени от друга, не толкова очевидна лудост. Лицето на Хектор Флорес бе безизразно, в него не прозираше нищо от гнусното насилие, с което бе извършено престъплението. Гърни го постави в тази втора категория.