– Помислете внимателно – подкани ги тихо, но настойчиво той и се вгледа в очите на възможно най-много от тях. – Според вас какво трябва да постигнете при всяка една задача, докато работите под прикритие? Това е важен въпрос. Бих искал да получа отговор от всеки един от вас.
Един едър мъж от първата редица вдигна ръка. Плещите му бяха широки като на играч на американски футбол, а лицето – младо и озадачено.
– Целта не е ли различна при всяка мисия?
– Ситуацията може да е различна – кимна благосклонно Гърни, – а също и хората, рисковете, резултатите. Силата, дълбочината и степента, до която полицаят се е потопил в средата... Ролята, която трябва да изиграете, личността, в която трябва да се превърнете – също. Информацията или доказателствата, с които трябва да се сдобиете, ще бъдат различни. Да, със сигурност ще има много различия. Но... – той замълча за миг и отново се вгледа в аудиторията си – има една цел, която е обща за всички задачи под прикритие. Крайният ви успех зависи от постигането на тази начална, основна цел. Животът ви зависи от това. Кажете ми сега каква според вас е тя.
В продължение на половин минута в аудиторията цареше пълна тишина. Единственото движение бе помръдването на лицевите мускули, докато трийсет и девет лица се мръщеха замислено срещу него. Докато чакаше отговорите, които бе сигурен, че в крайна сметка ще получи, Гърни огледа обстановката – светлобежовите бетонни стени, пода, покрит с винилови плочки в кремаво и кафяво (шарките почти не си личаха, толкова бе издраскан и износен), дългите разнебитени маси от сиви ПДЧ-плоскости, яркооранжевите пластмасови столове с метални крака, твърде тесни за мускулестите курсисти, които седяха на тях. Наситеният им цвят беше странно депресиращ. Залата представляваше ужасяващо безвкусна реликва от средата на 70-те и му напомняше за офиса в града, където бе служил последно.
– Да съберем точна информация? – извиси въпросително глас млад мъж от втората редица.
– Основателно предположение – окуражи го Гърни. – Други идеи?
Още неколцина се осмелиха да го последват, но всички те предлагаха вариации на мотива за събирането на информация.
– Други идеи? – повтори Гърни.
– Целта е да разкараме лошите от улиците – чу се отегчено ръмжене някъде от задните редици.
– Да предотвратим престъпленията – добави друг полицай.
– Да разкрием истината, цялата истина – факти, имена, места, какво става, кой на кого какво прави, какъв е планът, стратегията, кой е босът, кой стои начело на хранителната верига, да проследим парите... такива простотии. С две думи, целта е да разберем всичко, което трябва да знаем. Това е.
Мургавият и жилав мъж, който бе изстрелял тази приказки, без изобщо да си поеме дъх и без да се замисля особено, седеше със скръстени ръце точно пред Гърни. Самодоволната му усмивка подсказваше, че смята въпроса за изчерпан. На табелката, която бе най-близо до него на дългата банка, пишеше "дет. Фалконе".
– Други предложения? – запита кротко Гърни и огледа седналите в ъглите на аудиторията. Жилавият мъж пред него направи отвратена физиономия.
След дълго мълчание прозвуча гласът на една от трите присъстващи жени, нисък и уверен, с испански акцент:
– Да спечелим и запазим доверието на онези, сред които сме внедрени.
– Какво, какво каза? – въпросът бе зададен едновременно от трима различни души.
– Да установим и поддържаме взаимоотношения на доверие – повтори тя малко по-високо.
– Интересно – бавно произнесе Гърни. – И защо според вас това е най-важната цел?
Жената сви леко рамене, сякаш отговорът бе най-очевидното нещо на света.
– Защото, ако не спечелим доверието им, няма да постигнем абсолютно нищо.
Гърни се усмихна:
– "Ако не спечелим доверието им, няма да постигнем абсолютно нищо". Много добре. Има ли някой, който да не е съгласен с това твърдение?
Никой не се обади.
– Разбира се, искаме и да научим истината – заяви Гърни. – Цялата истина, с всички доказващи вината подробности, точно както спомена детектив Фалконе.
Мъжът го изгледа студено.
– Както обаче бе казано току-що – продължи Гърни, – при задача под прикритие без доверие нямаме нищо. Всъщност дори по-малко от нищо. Затова доверието винаги е на първо място. Винаги. Ако първо спечелите доверието на онези, сред които сте внедрени, имате големи шансове да се доберете до истината. Ако вместо това наблегнете на разкриването на истината, почти със сигурност ще получите куршум в тила.