Роина се усмихна.
— Значи…
— Не го казвай — предупреди я Уорик.
— Какво?
— След като изяснихме кражбата и бягството ти, дали би искала да дискутираме твоето безочие?
Младата жена извъртя очи. Защо паметта му беше толкова добра?
— Може би ще го направим по-късно, но сега има друго нещо…
Стигнала до същината на въпроса си, тя загуби смелост, настроението му не беше лошо, въпреки разправата с дъщеря му. Не искаше отново да вижда жестоката маска върху лицето му. Трябва обаче да се увери, че доброто му отношение към нея не е само временно.
— Наистина ли имаш намерение да вземеш детето от мен. Уорик?
Случи се онова, от което се беше страхувала. Устните се свиха в жестока цепка, очите му се присвиха, в тона се настани заплаха.
— Какво те кара да мислиш, че няма да го направя?
— Не съм помислила такова нещо, просто…
— Искаш да го отгледаш като прислужничка?
— Имам свои земи и не съм прислужничка!
— Ти нямаш други права, освен тези, които аз ти позволя!
— Какво ще правиш с детето? Кой ще се грижи за него, като си навън с твоите непрестанни войни? Някоя прислужничка? Друга съпруга?
Уорик се направи, че не забелязва сарказма в тона й.
— Ако ми родиш син, сам ще се грижа за него. Искам го!
— Ако е дъщеря? Незаконородените дъщери също може да са от полза. Скоро разбрах това.
Направо й идваше да крещи. Но това изобщо нямаше й помогне с човек като него. Роина се постара да говори спокойно.
— Какво ще кажеш за някои необходими неща, като възпитание и любов, истински грижи?
Уорик вдигна вежди.
— Мислиш, че съм неспособен за тях?
— Да, Биътрикс е подходящ пример за това.
Ударът беше жесток, защото Роина беше казала истината. На лицето му се изписа неподправена болка. Нещо стисна гърдите на младата жена. Тя скочи и бързо се намери до стола му.
— Съжалявам! — изплака тя и го прегърна. — Не исках те обидя, повярвай ми! Не е твоя вината, че на тази земя цари беззаконие. Че постоянно си принуден да браниш собствеността, като пренебрегваш семейството си… Проклетият Стивън е виновен за всичко! Заради него баща ми непрекъснато се биеше. Виждаш в резултат на това колко съм непокорна, въпреки че майка ми се грижеше за мен. Вече не ме е страх от тебе и езикът ми…
— Замълчи…
Уорик трепереше, а ръцете му трескаво я прегръщаха. Роина се опита да види лицето му, но той я притискаше прекалено силно до себе си. Освен това издаваше някакъв… някакъв хриплив звук!
— Уорик, ти плачеш? — извика ужасена тя.
Той се затресе още по-силно. Роина изви вежди подозрително. Накрая главата му се отметна и стаята се огласи от звучен кикот. Роина изписка отчаяна и го удари по гърдите. Уорик обхвана лицето й с ръце и я целуна. Роина гневно зарови пръсти в косите му и… се притисна към гърдите му — След няколко секунди вече й беше минало.
Когато се разделиха, бяха останали съвсем без дъх. Толкова й беше удобно в скута му, че не искаше дори да се помръдне.
— Глупавичката ми… Не можеш дори да спориш като хората, защото се страхуваш да не нараниш чувствата на противника си.
Не бяха сами в салона, но никой не им обръщаше внимание. Всъщност изобщо не я беше грижа и това я изненада. Само преди няколко дена тази поза я беше ужасила.
— Много жени са изпълнени с милосърдие. Ще ми се караш ли, че съм проявила чисто женско чувство, Уорик?
— Просто искам да ти кажа, че има време, когато трябва да проявиш твърдост, друг път — женственост. Аз обаче си те харесвам нежна.
Роина се протегна, притисната към него. Уорик остана без дъх.
— Това достатъчно женствено ли беше? — измърка тя.
— Прилича повече на жестокост. Да не искаш веднага да те отнеса в леглото си?
Всъщност не би имала нищо против, но го подразни:
— Забрави ли, че искаш да се изкъпеш?
— Не мисли, че това ще охлади страстта ми!
— Не мисля така, но водата ще изстине като първия път — предупреди го тя.
Уорик зарови нос в шията й.
— Тогава върви да донесеш виното. Надявам се този път да не се задавиш с него?
— Сигурна съм, че няма.
Роина още не беше свикнала на такъв словесен двубой. Страните й горяха, пулсът й беше ускорен. Май продължаваше да бъде пленница, и то на собствената си страст. Но Уорик се случваше същото!
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
— Изпратих човек да провери полето Джили. Той ми съобщи, че там не се забелязва никаква активност. После ме уведомиха, че на север, към Фулкхърст, се движи голяма армия.
— Значи си знаел за войската в гората! — възкликна Роина. — А ме остави да те убеждавам, че те грози голяма опасност, докато…