— Това е последната ти война, нали? Какво ще правиш после с тази огромна армия?
Уорик вдигна рамене.
— Ще запазя половината си хора. Имам доста имения, за които трябва да се грижа. Останалите може би ще предам на Хенри. Говори се, че ще се опита да си върне трона.
— Значи няма да запазиш неутралитет на политическата сцена?
— Бил съм се за Стивън само когато и моите интереси са го налагали. Веднъж един от поданиците му стана мой враг. Смазах го, без да се замисля. Ще приветствам крал, способен отново да ни донесе мир. Искам спокойно да изживея старините си.
Шелдън се съгласи с приятеля си. Двамата поговориха за благородниците, настанили се вече в лагера на Хенри. Преди това Честър беше посетил Шелдън. Хърфорд беше говорил с Уорик в Лондон. Задаваше се гражданска война. Васалите на Хенри искаха да знаят на кой може да се облегнат, или поне кой ще запази неутралитет.
Всичко това предстоеше в бъдеще. Шелдън реши, че сега имат по-важни задачи.
— Исках да доведа и Ричард, но не можах да го откъсна от бъдещата му съпруга. Няма да повярваш колко се е променила, Уорик! Изкушавах се да кажа на сина си, че си я обещал на мене, но сигурно щеше да ме убие. Толкова влюбен не съм го виждал никога досега.
— Маниерите й по-добри ли са? — попита Уорик.
— Дребната ти дама-прислужничка е направила чудеса. Ушила е нови дрехи на Ема. Въвела я е във всички подробности на съпружеския живот и в тайните за поддържане домакинството на един замък. Няма да кажеш, че Ема е израснала на село. Толкова е грациозна, така тихо говори, а…
— Достатъчно, Шелдън! Ще я дам на Ричард за жена!
— Тогава с удоволствие ще я приема като дъщеря, а не като моя бъдеща съпруга.
Дьо Шавий изсумтя.
— Никога не е имало такава възможност. — После попита безгрижно: — А как е възпитателката й?
— Не си я виждал цял месец, нали?
Уорик искаше да се прибере у дома. За пръв път от момчешките му години имаше причина да го направи. Дразнеше го фактът, че това в момента е невъзможно.
— Надявам се курвите в лагера да се справят добре — чу гласа на Шелдън.
— Не знам! — изгърмя Уорик. — Ти не отговори на въпроса ми! Как е Роина? Храни ли се достатъчно? Надявам се, че Ема не я изморява много?
Приятелят му се засмя.
— Не, харесва й, че те няма, за да я дразниш. Внася грация и красота в салона ти. Ема я обожава, а прислугата се съобразява с нея. Мелизанд предпочита нейната компания пред тази на възпитателката си. Да, малката ти дъщеря се промени, след като изпрати Биътрикс при бъдещите й роднини. Можеш да благодариш изцяло Роина за това.
— Трябваше да я взема със себе си — отбеляза сухо Уорик. — Спокойно би могла да се справи с Д’Амбре.
— Не я ли надценяваш?
— Реших вече коя ще бъде бъдещата ми съпруга!
Шелдън замълча смутено няколко секунди и накрая избухна:
— Вече си мислех, че лейди Роина ти става симпатична! Фактът, че няма семейство и земя, не би трябвало да те вълнува. Коя е тази твоя бъдеща съпруга? Дали не си намерил някоя нова Изабел?
Уорик сви рамене.
— Кълне се, че има земи, но от глупост или от инат не казва къде са.
— Шелдън присви очи подозрително.
— Дали не се занасяш с мене, приятелю?
Дьо Шавий се ухили.
— Да, онази малка русокоса хубавица ме омагьоса! А след като вече е покорила и хората от замъка ми, защо да не я направя тяхна господарка?
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Ема сбърчи нос от миризмата на вряща гранясала мазнина.
— Наистина ли трябва да знам всичко? Дори как се правят свещи?
— Ще бъдеш щастливка, ако имате свещар — усмихна се Роина. — Ако нямате, ще трябва да наемеш някой с парите на съпруга си или ще трябва да обучиш прислугата. Освен това, ако сапунджията прави само соден сапун, дрехите ти никога няма да ухаят така хубаво.
Ема пламна. Беше задала поредния си глупав въпрос.
— Надявам се Ричард да оцени жертвите, които правя заради него.
— Той ще оцени уменията ти да се справяш със задълженията си. Не е необходимо обаче да знае за горещината в кухнята, за проблемите в пералнята или за споровете ти с търговците. Той ще забележи, че рибата и яйцата му се приготвят бързо. Тогава ще ти се усмихне и ще ти разкаже за проблемите си през деня. Те няма да са нищо в сравнение с твоите, разбира се. Ще се перчи пред приятелите си, че има най-добрата съпруга на света. Тя никога не се оплаква, не го тревожи с дреболии и рядко бърка в хазната му.
— Трябва ли наистина една съпруга да бъде безпогрешна като светица?
— Разбира се, че не — успокои я Роина, като я дърпаше далеч от вонята. — Ако имах нещастието още да съм омъжена за онзи дърт женкар Лионс, щях да купувам най-скъпия пипер и да тъпча рибата му с него. Просто те уча на нещата, които знам от майка си, скъпа. Не се плаши, ти ще откриеш свой собствен път до сърцето на Ричард. Сега върви да извикаш Енид. Не е необходимо да ти показвам с подробности как се правят свещи, след като тя може да ме отмени. Но едно е да чуеш как стават нещата, друго е да си ги пипнал със собствените си ръце.