Роина се върна в салона и седна край огнището с ръкоделието си. Шиеше на Уорик туника от златотъкан брокат. Трудна задача, защото скъпата материя изискваше дребни бодове. В стаята му беше по-светло. Въпреки че спеше там, Роина не искаше да я използва като своя собствена.
През този ден в нея се беше появил и сандъкът с нейните дрехи. Уорик не бе обелил и дума по този въпрос. Не беше направил коментар и когато я видя облечена във виолетовия сукман, обточен със златен ширит. Докато не замина, тя не беше разбрала, че задълженията й са се променили.
Отначало Ема й разказа за предстоящата си женитба и за това, че не можела да се омъжи, ако не изучи всички задължения на бъдеща съпруга. Баща й трябвало да предупреди Роина за това. Младата жена я беше попитала кой е баща й. Вбеси се, че Уорик беше мълчал по този въпрос После Мери Блу я освободи от всичко, за да се занимава единствено с Ема.
Приятно й беше да помогне на момичето. Дори се привърза към нея. След сватбата определено щеше да й липсва. Събитието се очакваше след завръщането на Уорик. Тогава можеха да се променят много неща.
Имаше и други промени. В деня след наказанието си Биътрикс беше изпратена да живее с бъдещото си семейство. Сякаш целият замък си отдъхна след заминаването й. Уорик го нямаше и малката му дъщеря правеше плахи опити да се сближи с Роина. Тя я окуражаваше и скоро откри, че Мелизанд не е толкова лоша, колкото си мисли Милдред. Просто е била под лошото влияние на сестра си.
Промяната около Роина респектираше хората от замъка. Тя беше убедена, че най-голямо значение за тях има мястото, където спи. Мери и съпругът й се съобразяваха с всяка нейна постъпка. Дори икономът поиска мнението й, преди да изпрати Джон Джифърд в съседния град за сечива. Когато не беше зает, Джон винаги се хранеше с нея и Милдред. Мелизанд ги беше поканила на господарската маса, но Роина отклони поканата. Уорик беше облекчил съдбата й преди да замине, но още не беше свалил статуса на слугиня от нея.
Дните й бяха запълнени със задълженията към Ема, но й оставаше време да мисли за Уорик. Тя разбираше, че вече не може да контролира чувствата си към него, щом толкова болезнено й липсва. Когато беше тук, той я любеше страстно. Беше я накарал да се чувства желана, но тя продължаваше да бъде негова любовница, слугиня и пленница. Не би могла да очаква повече от това. Не можеше дори да се надява, че като се завърне, няма да е забравил случилото се между тях. Възможно бе и да е намерил утеха при друга.
— Госпожо, трябва да дойдете с мен!
Роина вдигна поглед. Пред нея стоеше сър Томас. Видът ме бе доста омърлян, сигурно идваше отдалеч. Беше заминал с Уорик преди месец. Тя неволно погледна зад гърба му.
— Уорик върна ли се?
— Не, госпожо, още е пред замъка Амбре.
— Дошъл си да ме отведеш със себе си?
— Възможно най-бързо!
Цветът напусна лицето й.
— Той е ранен?
— Съвсем не.
— Какво друго да помисля, след като казваш, че трябва да бързаме? — сряза го ядосана Роина.
— Такава е заповедта на господаря — започна да обяснява Томас. — Няма да препускаме така, както аз направих на идване. Имам ден и половина път. Ако веднага се приготвите, можем да си позволим и кратка почивка.
Роина се намръщи.
— Знаеш ли защо съм необходима на господаря?
— Не, госпожо.
Внезапно едно подозрение прониза мозъка й.
— Превзет ли е Амбре?
— Още е под обсада. Няма риск за престоя ви там.
Тогава защо я бе повикал?
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Роина не можеше да си обясни защо е повикана. През целия път я нападаха ужасни подозрения. Сигурно Уорик е видял Джилбърт на някоя кула и го е познал. Тя ще се изправи срещу най-силният му гняв, срещу най-свирепото му изражение. Със сигурност веднага ще поиска разплата и ще я обеси на някоя греда. Не, не би направил това! После си спомни как беше набил Биътрикс и как преди това нея беше хвърлил в тъмницата, как я беше оковал в леглото си. Е, вярно че тогава не й беше много противно, но боят…
Толкова беше изплашена, като стигнаха обсадената крепост, че почти не забеляза замъка в далечината.
Веднага я отведоха в палатката на Уорик, но той не беше там. Това съвсем не я успокои. Каквото и да предстои, тя искаше да свършва по-бързо.