Затворник по рождение

Джефри Арчър Затворник по рождение

Пролог

— Да — кимна Бет. Опита да се престори на изненадана, което не беше кой знае колко убедително, след като още в прогимназията бе решила да се омъжи за него. Тя обаче се изуми, че Дани коленичи насред претъпкания ресторант. — Да — повтори Бет, с надеждата, че той ще се изправи, преди всички наоколо да са оставили вилиците, за да ги зяпат.

Но той не стана, а измъкна като фокусник, незнайно откъде, малка кутийка. Отвори я и отвътре се показа семпла халка с диамант, доста по-голям от очакваното, въпреки че брат й вече беше споменал, че приятелят му е похарчил две месечни заплати за пръстена.

Дани най-после се изправи и за пореден път я изненада, набирайки веднага някакъв номер на мобилния си.

— Каза „да“! — триумфално обяви той.

Бет се усмихна и вдигна диаманта срещу светлината, за да го разгледа отблизо.

— Защо не се присъединиш? — добави Дани, преди тя да успее да го спре. — Страхотно, нека се видим в бара на Фулъм Роуд, онзи, в който бяхме след мача с „Челси“ миналата година. Ще се видим там, човече!

Бет не възрази, защото Бърни беше не само неин брат, но и най-старият приятел на Дани, когото той най-вероятно вече беше поканил за кум.

Щом Дани поиска сметката от преминаващия сервитьор, към тях бързо се приближи оберкелнерът.

— За сметка на заведението — рече той и топло се усмихна.

Очертаваше се нощ на изненадите.

Бет и Дани влязоха в „Дънлоп Армс“ и завариха Бърни на маса в ъгъла, с бутилка шампанско и три чаши.

— Страхотна новина! — поздрави ги той още преди да са седнали.

— Благодаря, човече — отвърна Дани и му подаде ръка.

— Вече се обадих на мама и татко — продължи Бърни, докато отваряше бутилката, за да напълни чашите. — Не ми се сториха кой знае колко изненадани, но пък вашата тайна беше сред най-лошо пазените в Боу.

— Не ми казвай, че и те ще се появят — каза Бет.

— Никакъв шанс. — Бърни вдигна чашата си. — Този път само аз. Наздраве, за дълъг живот и дано „Уест Хам“ да спечелят купата.

— Е, поне едно от двете е възможно — въздъхна Дани.

— Мисля, че ти по-скоро би се оженил за „Уест Хам“ — усмихна се Бет на брат си.

— Може и да е по-лошо — каза Бърни.

— Аз поне, докато съм жив, ще съм женен — засмя се Дани.

— Освен в събота следобед — напомни му Бърни.

— Може да се наложи понякога да жертваш и съботата, след като поемеш щафетата от татко — отбеляза Бет.

Дани се намръщи. По време на обедната почивка се беше отбил при бащата на Бет, за да иска ръката на единствената му дъщеря. Някои традиции умират трудно в Ийст Енд. Господин Уилсън беше повече от ентусиазиран от новината, че Дани ще е негов зет, след което сподели, че е размислил относно нещо, за което Дани беше сигурен, че са се разбрали.

— А ако се надяваш, че ще те наричам „шефе“, като поемеш щафетата от стария — прекъсна мислите му Бърни, — нещо си се объркал.

Дани предпочете да замълчи.

— Това онзи ли е, за когото си мисля? — прекъсна ги Бет. Гледаше към бара.

Дани проследи погледа й и каза:

— Определено прилича на него.

— На кого? — попита Бърни.

— Актьорът, който играе доктор Бересфорд в „По лекарско предписание“.

— Лорънс Девънпорт — прошепна Бет.

— Да отида ли да му поискам автограф? — предложи Бърни.

— В никакъв случай — възкликна Бет, — въпреки че мама не пропуска епизод.

— Мислех, че го харесваш — отбеляза Бърни и доля чашите им.

— Не е вярно — възрази Бет прекалено високо и един от мъжете на бара се обърна. — И освен това — добави тя, усмихвайки се на годеника си — Дани изглежда доста по-добре от Лорънс Девънпорт.

— Да бе! — разсмя се Бърни. — Не си мисли, че на малкия Дани ще му стане навик да се бръсне и да си мие косата. Никакъв шанс. Не забравяй, че твоят бъдещ съпруг работи в Ийст Енд, а не в Сити.

— Той би могъл да бъде всичко, което поиска — отбеляза Бет и хвана ръката на годеника си.

— Какво например? Финансист или може би търговец? — Бърни смушка дружески приятеля си.

— Има такива планове за сервиза, че ще ти падне шапката…

— Шт — спря я Дани, докато пълнеше чашата на приятеля си.

— Дано, защото чифтосването не е евтина работа — каза Бърни. — За начало ще трябва да намерите къде да живеете.

— Един приземен апартамент близо до нас се продава — рече Дани.

— Имате ли достатъчно за депозит? Дори в Ийст Енд жилищата не са евтини.

— Спестили сме достатъчно — похвали се Бет, — а когато Дани поеме от татко…

— Да пием за това — предложи Бърни, но забеляза, че бутилката е празна. — Май няма да е зле да поръчам още една.

— И дума да не става — отсече Бет. — На теб може да не ти се налага, но утре аз трябва да бъда навреме на работа.

— Не ме интересува! — каза Бърни. — Не всеки ден сестра ми се сгодява за най-добрия ми приятел. Още една бутилка! — извика той.

Барманът се усмихна и извади бутилка шампанско от хладилника. Един от мъжете на бара погледна етикета и отбеляза:

— „Пол Роже“. — А после добави на висок глас: — Само ще го изхабят.

Бърни скочи от мястото си, но Дани побърза да го дръпне обратно на стола.

— Зарежи. Не си заслужава.

Барманът предвидливо се приближи към тях.

— Братлета, нали няма да имаме проблеми? — попита той, докато отваряше бутилката. — Празнуват рожден ден и са пийнали повечко.

Бет огледа четиримата, докато барманът пълнеше чашите. Един от тях я зяпаше втренчено. Намигна й, отвори уста и се облиза. Бет бързо се извърна и с облекчение видя, че Дани и брат й не са забелязали, увлечени в разговор.

— Къде ще ходите на меден месец?

— В Сен Тропе — обяви Дани.

— Май ще се поизръсите.

— Този път ще минем без теб, да ти е ясно — каза Бет.

— Кучката става, ама само докато си отвори устата — чу се глас откъм бара.

Бърни пак скочи, а двама от онези на бара го изгледаха предизвикателно.

— Пияни са — напомни Бет. — Просто не им обръщай внимание.

— Абе не знам — обади се друг. — Има моменти, когато много ми харесват отворените усти на кучките.

Върни грабна празната бутилка, но Дани с всичка сила го дръпна да седне.

— Тръгваме си — отсече Бет. — Не искам някакви сноби да ми развалят годежното парти.

Дани се надигна, но Бърни продължи спокойно да допива шампанското си.

— Да се разкараме, преди да сме направили нещо, за което ще съжаляваме — подкани го Дани.

Най-после Бърни се изправи и неохотно последва приятеля си, но нито за миг не свали поглед от четиримата на бара. Бет с радост установи, че те са им обърнали гръб и оживено обсъждат нещо.

Но щом Дани отвори задната врата, един от тях се обърна и попита:

— Тръгваме, а? — Извади портфейла си и добави: — Като привършите с нея, аз и приятелите ми сме готови да й се изредим.

— Що не се гръмнеш бе? — тутакси се извърна Бърни.

— Да излезем вън да се разберем.

— Ти само ми ела! Скапаняк! — предизвикателно подвикна Бърни, но Дани го избута навън, преди да е казал още нещо.

Бет бързо затръшна вратата зад тях и тръгна по тясната задна уличка. Дани сграбчи Бърни за лакътя, но преди да изминат и няколко метра, той се опита да се отскубне.

— Да се върнем и да ги размажем.

— Някой друг път — рече Дани категорично и продължи да го побутва напред.

Бет стигна до улицата и там срещна онзи, когото Бърни бе нарекъл скапаняк. Скрил едната си ръка зад гърба, той я изгледа похотливо и пак се облиза. В същия миг друг изскочи задъхан иззад ъгъла. Бет се обърна и видя, че брат й вече е заел разкрачена стойка, готов за юмручен бой.

— Да се върнем обратно — извика тя към Дани, но в следващия момент забеляза, че другите двама от компанията са им препречили пътя към задния вход на бара.

— Майната им — изруга Бърни. — Време е да дадем урок на тия копелдаци.