— И аз не бих го сторил — изсъска Крейг гневно, — тъй като той ще прекара поне още двайсет и пет години в затвора и вероятно едва тогава ще може да се възползва от внезапно сполетелия го късмет.
— Може и да греша — тихо се обади сър Матю, — но мисля, че заседателите са тези, които ще вземат това решение, не вие.
— Може и аз да греша, сър Матю, но много скоро ще разберете, че заседателите отдавна са взели това свое решение.
— Което ме навежда на мисълта за вашата среща с главен инспектор Фулър, за която положихте толкова усилия да остане в тайна.
Крейг понечи да отговори, но очевидно размисли и остави сър Матю да продължи.
— Главният инспектор, един добросъвестен полицай, съобщи на съда, че имал нужда от повече доказателства от снимките, доказващи приликата между двамата мъже, преди да разпореди арест. На един от въпросите на моя старши адвокат той отговори, че вие сте осигурили това доказателство.
Сър Матю чудесно си даваше сметка какъв риск поема. Ако Крейг кажеше, че няма представа за какво говори, той не би имал друг изход, освен да смени темата, и Крейг щеше да разбере, че просто са му хвърлили въдица. Свидетелят обаче замълча, което даде кураж на сър Матю да поеме още по-голям риск. Обърна се към Алекс и каза достатъчно високо:
— Дай ми снимките, на които се вижда как Картрайт тича по „Ембанкмент“. Тези, на които се вижда белегът.
Алекс подаде две големи снимки.
След продължителна пауза Крейг каза:
— Може да съм споменал пред главния инспектор, че ако човекът, който обитава дома на улица „Болтънс“, има белег на лявото си бедро над коляното, това би могло да е доказателство, че наистина е Дани Картрайт.
Лицето на Алекс бе напълно безизразно, въпреки че сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите.
— Предадохте ли някакви снимки на главния инспектор, за да потвърдите думите си?
— Може да съм му дал.
— Вероятно, ако ги видите, ще освежите паметта си? — предположи сър Матю и ги сложи пред него. Това бе най-големият риск.
— Няма нужда — отвърна Крейг.
— Бих искал да ги видя — обади се съдията. — Предполагам, съдебните заседатели — също, сър Матю.
Алекс видя, че неколцина заседатели кимнаха в знак на съгласие.
— Разбира се, милорд — отзова се сър Матю.
Алекс подаде тесте снимки на пристава, който връчи две на съдията и останалите разпредели между съдебните заседатели и Пиърсън, като остави две и за свидетеля.
Крейг не можеше да повярва на очите си. Това не бяха снимките, които бе направил Джералд Пейн на Картрайт по време на следобедния му джогинг. Ако не беше признал, че знае за белега, тезата на защитата падаше и заседателите нищо нямаше да разберат. Даде си сметка, че сър Матю му е нанесъл тежък удар, но той все още беше на крака и нямаше да се остави да бъде ударен повторно.
— Ще се уверите, милорд — обади се сър Матю, — че белегът, за който говори свидетелят, е на лявото бедро на Картрайт, точно над коляното. Избледнял е с течение на времето, но се вижда и с просто око. — След това насочи вниманието си отново към свидетеля. — Ще си спомните, господин Крейг, че главен инспектор Фулър заяви под клетва, че тъкмо на това доказателство се позовал, за да вземе решение да арестува моя клиент.
Крейг не понечи да възрази.
Сър Матю не го притисна да отговори, тъй като фактът вече бе изяснен. Предпочете да изчака заседателите да разгледат добре снимките. Важно беше те да запомнят много добре този белег, преди да зададе на Крейг въпроса, който беше сигурен, че не очаква.
— Кога телефонирахте на главен инспектор Фулър?
Поредно мълчание. Крейг, както и всички останали в залата, с изключение на Алекс, се мъчеха да разберат какво стои зад този въпрос.
— Не съм сигурен, че разбрах въпроса — промълви най-сетне свидетелят.
— Нека ви помогна да си припомните, господин Крейг. Телефонирали сте на главен инспектор Фулър на двайсет и трети октомври миналата година, в деня, преди да се срещнете с него на неразкрито пред съда място, за да му предадете снимките, на които се вижда белегът на крака на Дани Картрайт. Но кога за първи път се запознахте с него?
Крейг се опита да измисли начин да избегне отговора. Погледна към съдията с надеждата той да му подскаже нещо, но не получи помощ.
— Той бе полицаят, който се яви в „Дънлоп Армс“, когато позвъних на телефон 999, след като станах свидетел как Дани Картрайт нанесе смъртоносен удар с нож на своя приятел — най-сетне промълви той.
— Своя приятел — повтори бързо сър Матю, за да може да бъде записано в протокола, преди съдията да се намеси.
Алекс не успя да сдържи усмивката си от бързата реакция на своя баща.
Съдия Хакет смръщи чело. Разбра, че вече нищо не може да спре сър Матю да продължи да задава въпроси, свързани с първоначалното дело, особено след като Крейг сам бе споменал за него.
— Неговият приятел — повтори сър Матю с поглед, отправен към заседателите. Очакваше Пиърсън да скочи и да го прекъсне, но от страна на обвинението нямаше никакво раздвижване.
— Така Бърнард Уилсън е описан в протоколите на делото — уверено потвърди Крейг.
— Напълно сте прав — отбеляза сър Матю. — Ще се върна към тези протоколи по-късно, сега искам да продължа с въпросите относно главен инспектор Фулър. При първата си среща с него сте дали показания.
— Така беше.
— Всъщност, господин Крейг, във връзка с този случай сте дали показания на три пъти. Първия път — трийсет и седем минути след смъртоносното пробождане, втория — когато не сте могли да заспите същата нощ, и третия път — седем месеца по-късно, по време на процеса, като свидетел по делото на Дани Картрайт. Разполагам и с трите и признавам, че сте били възхитително последователен в изявленията си.
Крейг мълчеше и чакаше ужилването.
— Това, което ме смущава обаче, е белегът на левия крак на Дани Картрайт, защото в първото си показание твърдите, че…
Алекс подаде на баща си лист, от който той прочете на глас:
— „Видях Картрайт да взима нож от бара и да тръгва след жената и другия мъж по посока на тясната задна уличка. Няколко минути по-късно чух писък. Когато изтичах навън, видях как Картрайт забива ножа в гърдите на Уилсън отново и отново. Върнах се в бара и незабавно позвъних в полицията.“ — Сър Матю вдигна очи. — Искате ли да направите корекции в текста?
— Не — отвърна Крейг категорично. — Точно това се случи.
— Вероятно не точно това, защото според доклада на полицията сте позвънили в единайсет и двайсет три, така че логично възниква въпросът, какво сте правили между…
— Сър Матю — прекъсна го съдията, изненадан от факта, че Пиърсън не реагира и седи със скръстени ръце на пейката. — Ще можете ли да покажете, че посоката на вашите въпроси е свързана единствено със закононарушението, извършено от вашия клиент, а именно бягството от затвора?
Сър Матю изчака малко любопитството на заседателите да нарасне и едва тогава отговори:
— Не, милорд, няма да мога. Но поредицата от въпроси, които възнамерявам да задам, е свързана с това дело — по-точно с белега на левия крак на подсъдимия. — Той отново потърси погледа на Крейг. — Може ли да потвърдите, господин Крейг, че не сте видели как Дани Картрайт е получил раната в крака, в резултат на което е останал този белег, така видим на снимките, които сте предали на главния инспектор и на които той се е позовал, за да арестува моя клиент?
— Така е, не съм видял.
— В такъв случай позволете ми да представя три сценария, опирайки се на вашите показания. Когато ги чуете, ще можете да кажете на съдебните заседатели, опирайки се на богатия си опит с престъпното мислене, кой от тях ви се вижда най-вероятен.
— Щом смятате, че една салонна игра ще помогне на заседателите, сър Матю — въздъхна Крейг, — заповядайте.