— Как смяташ да участваш в това начинание? — попита Крейг.
— С около един милион собствен капитал — отвърна Пейн. — Преведох днес шестстотин хиляди като гаранция за сделката.
— Това не изчерпва ли голяма част от спестяванията ти?
— До степен на фалит — призна Пейн. — Но не вярвам да ми се удаде друга такава възможност. Печалбата ще ми позволи да живея спокойно като депутат и ще мога да се оттегля от съдружието във фирмата.
— Нека уточним какво предлагаш — обади се Девънпорт. — Каквато и сума да вложим, гарантираш, че ще се удвои в рамките на един месец.
— Никой не дава пълна гаранция. Но тук състезанието е между двама кандидати и нашият е очевидният фаворит. С две думи, имам възможността да получа земя за шест милиона, която ще струва петнайсет веднага щом министърката обяви кой терен е определила за колодрум.
— И се предполага, че ще посочи твоя парцел.
— Показах ти протоколите от парламента.
— Така е — съгласи се Крейг, — но въпреки всичко нещо ме смущава. Сделката наистина е страхотна и не разбирам защо този Монкрийф не купи терена сам?
— Не мисля, че някога е разполагал с цялата сума, а и участва с един милион.
— И въпреки това — не се успокояваше Крейг.
— Голям скептик си, Спенсър — въздъхна Пейн. — Трябва ли да ти напомням какъв беше резултатът от онази златна възможност, която предложих на Мускетарите? Лари, Тоби и аз удвоихме парите си от земеделския имот в Глостършир само за две години. Сега ви предлагам още по-сигурно залагане с тази разлика, че ще можем да удвоим парите си за десет дни.
— Добре де, ще участвам с двеста хиляди — рече Крейг. — Но обърка ли се нещо — ще те убия.
Пейн леко пребледня, а Девънпорт като че се вцепени.
— Стига момчета — усмихна се Крейг. — Просто се пошегувах. Ти с колко ще се включиш, Лари?
— И аз като Джералд ще участвам с един милион — отговори Девънпорт, който бързо се бе съвзел от уплахата. — Ще взема парите срещу жилището си, без да се налага да променям начина си на живот.
— Той ще се промени само след десет дни, приятелю — увери го Пейн. — На никой от нас няма да се налага да работи повече.
— Един за всички — всички за един — възкликна Девънпорт и се изправи.
— Един за всички — всички за един — присъединиха се Крейг и Пейн, и вдигнаха чашите си.
— А как ще събереш останалите пари? — попита Крейг. — Ние тримата не можем да съберем и половината.
— Не забравяй милиона на Монкрийф, а и президентът на фирмата ще даде половин милион. Има още няколко души, спечелили с моя помощ през годините, дори Чарли Дънкан смята да инвестира. До края на седмицата ще имам парите. Мой ред е да съм домакин на следващото ни събиране, така че ще резервирам маса в „Харис Бар“.
62.
Алекс съзерцаваше Окото на Лондон5 на отсрещния бряг на Темза, когато тя се появи. Стана да я посрещне.
— Качвала ли си се някога на Окото на Лондон? — попита той, след като се настаниха на пейката.
— Веднъж. Заведох баща ми след откриването. Оттам се виждаше нашият автосервиз.
— Скоро ще можеш да видиш „Уилсън Хаус“ от върха — отбеляза Алекс.
— Много приятно ми стана, когато научих, че предприемачът е избрал нашата фамилия за име на сградата. Татко щеше да се радва — рече Бет.
— В два часа трябва да съм в съда, но исках да се видим днес, защото имам новини.
— Благодаря, че ми отдели обедната си почивка.
— Тази сутрин получих писмо от лорд канцлера, в което съобщава, че е съгласен делото да бъде преразгледано.
Бет го прегърна от радост.
— Но само при условие, че можем да представим ново доказателство.
— Записът няма ли да се приеме за такова? — попита Бет. — При разглеждането в Апелативния съд в два от местните вестници споменаха за него.
— Убеден съм, че този път ще го прослушат, но ако се реши, че е направен под натиск, няма да го вземат предвид.
— Няма кой да докаже нито едното, нито другото.
— Спомняш ли си, че Дани и Големия Ал бяха в една килия с човек на име Монкрийф?
— Да, бяха добри приятели. Той научи Дани да пише и чете и дори присъства на погребението, въпреки че ни беше забранено да разговаряме с него.
— Няколко седмици преди Монкрийф да бъде пуснат условно, получих от него писмо, в което ми предлагаше да помогне с каквото може за оневиняването на Дани. Беше убеден, че Дани не е убиец.
— Хиляди хора вярват в същото, но ако според теб Големия Ал не е подходящ свидетел, защо Монкрийф ще бъде?
— Веднъж Дани спомена, че Монкрийф си води дневник в затвора. Няма да се учудя, ако и случката със записа е описана там. Съдът обикновено гледа много сериозно на дневниците, защото се смятат за доказателства от мястото на събитието.
— Значи само трябва да се свържеш с този човек. — Бет не можеше да скрие вълнението си.
— Не е толкова просто.
— Защо? Винаги е искал да помогне…
— Много скоро след освобождаването му е бил задържан за нарушаване условията на пробацията.
— И отново са го прибрали? — възкликна тя.
— Не, и това е най-странното. Съдията му е дал последен шанс. Адвокатът му трябва да е бил магьосник.
— Какво те спира тогава да вземеш дневниците му?
— След последния му сблъсък със закона може да не погледне с добро око на писмо от адвокат, когото не познава и който се опитва да го въвлече в поредното съдебно дело.
— Дани винаги е казвал, че може да се разчита на Ник в трудна ситуация.
— В такъв случай ще му пиша още днес.
Дани вдигна телефона.
— Пейн преведе шестстотин хиляди паунда тази сутрин — съобщи гласът. — Ако успее да преведе и петте милиона и четиристотин хиляди до края на седмицата, теренът за колодрум ще бъде негов. И още нещо. Преди малко получихме оферта за десет милиона, която, естествено, ще отхвърлим. Надявам се, че знаете какво правите. — Връзката прекъсна. За първи път гласът си позволяваше да изрази мнение.
Дани набра телефона на своя агент в „Кътс“. Възнамеряваше да даде на Пейн уверение, че не се отказва от сделката.
— Добро утро, сър Никълъс. С какво мога да съм полезен?
— Добро утро, господин Уотсън. Искам да преведете един милион паунда по сметката за клиенти на „Бейкър, Тремлет и Смайт“.
— Разбира се, сър. — Последва продължително мълчание. — Надявам се, разбирате, че сметката ви излиза на червено? — додаде най-сетне Уотсън.
— Да, разбира се — отвърна Дани, — но още през октомври ще постъпи месечната вноска от фонда на дядо ми.
— Ще извърша необходимите процедури и ще ви се обадя веднага щом съм готов.
— Вашите процедури са си ваша работа, господин Уотсън, но цялата сума трябва да бъде преведена до края на работния ден. — Дани затвори. По дяволите, измърмори той. Ник не би се държал така. Трябваше бързо да влезе отново в неговата кожа. Усетил, че нещо става на вратата на кабинета, той се извърна и видя Моли на прага, разтреперана от вълнение.
— Какво има, Моли?
— Той е тук — промълви тя.
— Той ли?
— Актьорът.
— Кой актьор?
— Доктор Бересфорд. Така де, Лорънс Девънпорт.
— Нима? Най-добре го покани в дневната. Предложи му кафе и му кажи, че ще сляза всеки момент.
Докато Моли бързаше надолу по стълбите, Дани записа още няколко неща в папката на Пейн и я върна на рафта. Отвори тази на Девънпорт и бързо я прегледа.
Вече се канеше да я затвори, когато погледът му попадна на записаната от него рубрика „Ранни години“, и на лицето му се появи усмивка. Остави папката на мястото й и слезе при своя неочакван посетител.
Девънпорт скочи на крака, щом го видя, и този път подаде ръка. Разликата във вида му от последната им среща бе наистина впечатляваща. Беше гладко избръснат, с елегантен костюм и красива риза, отворена на врата. Дали пък не бе решил да върне онези 300 000 паунда?
5
Високо 135 метра виенско колело в Джубили Гардънс на левия бряг на Темза, от което се разкрива 40 километра панорамна гледка. — Б.пр.