Крейг се наведе да ги разгледа и веднага разбра защо Пейн изглежда толкова горд от себе си. Точно над коляното на Дани личеше белег от раната, нанесена му лично от Крейг. Макар и избледнял, белегът се виждаше добре.
— Това е съвсем достатъчно за Фулър — отбеляза Крейг и вдигна отново телефона.
— Хюго Монкрийф — отговориха отсреща.
— Бъдещият сър Хюго — рече Крейг.
70.
— Както добре знаеш, Никълъс, това е нашата последна среща.
— Да, госпожице Бенет.
— Невинаги сме били напълно съгласни един с друг, но мисля, че работата ни може да се нарече успешна.
— Съгласен съм с вас.
— Когато напуснеш тази сграда, ще си вече свободен човек, тъй като срокът на пробацията ти изтече.
— Да, госпожице Бенет.
— Преди да те отпиша официално от регистъра, съм длъжна да ти задам няколко въпроса.
— Разбира се, госпожице Бенет.
Тя взе химикалка с порядъчно надъвкан край и се зачете в дългия списък с въпроси, подготвени от Вътрешно министерство.
— Взимаш ли някакви упойващи вещества?
— Не, госпожице Бенет.
— Изкушавал ли си се напоследък да извършиш престъпление?
— Не.
— Срещал ли си се през последната година с някой известен престъпник?
— С известен — не — отвърна Дани.
Госпожица Бенет вдигна поглед.
— Отдавна не общувам с тях и нямам никакво желание да ги виждам, освен в съдебна зала.
— Радвам се да го чуя — въздъхна госпожица Бенет и сложи отметка в полето. — Все още ли имаш къде да живееш?
— Да, но замислям преместване.
Химикалката се поколеба.
— На място, където живеех преди. Но сега вече е обновено.
Поредна отметка.
— Със семейството си ли живееш?
— Да.
Госпожица Бенет отново вдигна очи.
— Последния път на този въпрос си отговорил, че живееш сам.
— Наскоро се събрахме отново.
— Много се радвам да го чуя, Никълъс. — И третата кутийка получи знак. — Грижиш ли се за издръжката на някого?
— Само за тази на дъщеря ми Кристи.
— Значи вече живееш с дъщеря си и жена си, така ли?
— Двамата с Бет сме сгодени и веднага щом уредя още един-два проблема, ще се оженим.
— Радвам се, наистина — рече госпожица Бенет. — Може ли нашата служба да ти помогне в решаването на тези проблеми?
— Много мило от ваша страна, госпожице Бенет, но не мисля, че е възможно. Утре сутринта имам среща със своя адвокат и съм почти сигурен, че с него ще решим всичко.
— Разбирам. — Тя се зачете в следващия въпрос. — Партньорката ти работи ли?
— Да. Личен помощник е на президент на застрахователна компания в Сити.
— Значи, щом си намериш работа, ще бъдете семейство с двоен доход.
— Да, но в обозримото бъдеще моята заплата ще бъде значително по-ниска.
— Защо? Каква работа се надяваш да започнеш?
— Очаквам да ми предложат място на библиотекар в голяма институция — отвърна Дани.
— Изключително подходящо — похвали го госпожица Бенет. И сложи поредната отметка. — Възнамеряваш ли да пътуваш извън граница в близко бъдеще?
— Нямам такива планове — отговори Дани.
— И накрая, изпитваш ли тревога, че би могъл да нарушиш закона отново?
— Взел съм решение, което изключва подобна възможност — увери я той.
— Щастлива съм да го чуя — рече госпожица Бенет и сложи отметката в последната кутийка. — С това моите въпроси свършват. Благодаря ти, Никълъс.
— И аз ви благодаря, госпожице Бенет.
— Много се надявам — добави тя и стана от стола си, — че адвокатът ти ще се заеме с проблемите, които те тревожат.
— Много мило от ваша страна. — Дани й подаде ръка.
— Ако почувстваш някога нужда от помощ, не забравяй, че можеш да ми се обадиш.
— Според мен възможно е в най-скоро време някой да ви потърси — отбеляза неопределено Дани.
— С нетърпение чакам това да се случи — отговори госпожица Бенет — и се надявам всичко при теб и Бет да е наред.
— Благодаря.
— Довиждане, Никълъс.
— Довиждане, госпожице Бенет.
Никълъс Монкрийф отвори вратата и напусна сградата като свободен човек. От утре вече щеше да е Дани Картрайт.
— Будна ли си?
— Да — отговори Бет.
— Още ли се надяваш да променя решението си?
— Разбира се, но знам какъв инат си и е безсмислено да те убеждавам. Надявам се, даваш си сметка, че ако то се окаже погрешно, това е последната ни нощ заедно.
— Но пък, ако е правилното, ще имаме още хиляди такива нощи.
— Можем да ги имаме и без да поемаш такъв голям риск.
— Поел съм го от момента, в който напуснах затвора. Нямаш представа какво значи да се оглеждаш непрестанно и всеки миг да чакаш някой да те потупа по рамото с думите: „Край на играта, Дани Бой, връщаш се в затвора до края на дните си“. Така поне някой ще изслуша моята версия.
— Защо мислиш, че това е единственият начин да докажеш невинността си?
— Когато те видях да стоиш на прага, „Моля да ме извините за безпокойството в неделя следобед, сър Никълъс…“ — имитира я той, — си дадох сметка, че не желая да бъда повече сър Никълъс Монкрийф. Аз съм си Дани Картрайт и съм влюбен в Бет Бейкън от Уилсън Роуд.
— Не помня откога не си ме наричал така — засмя се тя.
— От времето, когато беше малко грозновато момиче с две опашки.
Бет се отпусна назад на възглавницата и потъна в мълчание.
Дани беше решил, че е заспала, когато тя се обади:
— Много вероятно е да прекараш остатъка от живота си в затвора.
— Имах предостатъчно време да мисля и за това — рече Дани. — Но съм убеден, че ако вляза в първото полицейско управление, придружен от Алекс Редмейн, и се предам, отказвайки се от тази къща, всичките придобивки и най-вече от теб, все на някой ще му хрумне, че може и да съм невинен.
— Мнозина не биха поели този риск — отбеляза Бет. — С радост биха прекарали живота си като сър Никълъс Монкрийф, заедно с всичко, което това им носи.
— Какъв е смисълът от такова нещо, Бет. Аз не съм Никълъс Монкрийф, а Дани Картрайт.
— И аз не съм Бет Монкрийф, но с радост бих приела да бъда, вместо да те посещавам всяка първа неделя на месеца в „Белмарш“.
— Няма да мине ден, без да се озърнеш, без да трепнеш при някакъв случаен намек и да се стараеш да избегнеш всеки, който би могъл да познава мен или Ник. И с кого ще споделиш тайната си? С майка си? Или може би с моята майка? С приятелите? Отговорът е — с никого. Какво ще кажем на Кристи, когато стане достатъчно голяма, за да разбере? Ще я принудим да живее в измама, без да знае кои са всъщност родителите й. Ако това е алтернативата, предпочитам да поема този риск. В крайна сметка лордовете съдии може да решат, че случаят е достатъчно убедителен, за да обмислят амнистия. Особено след като съм готов да се разделя с всичко, за да докажа невинността си.
— Знам, че си прав, Дани, но последните няколко дни бяха най-щастливите в живота ми.
— За мен също. Но ще дойдат още по-щастливи, когато стана свободен човек. Имам достатъчно доверие в човешката природа, за да вярвам, че Алекс Редмейн, Фрейзър Мънро и дори Сара Девънпорт ще направят всичко възможно, за да възтържествува справедливостта.
— Падаш си по Сара, нали? — рече тя и прокара пръсти през косата му.
— Трябва да призная, че сър Никълъс Монкрийф си падаше по нея, но Дани Картрайт — никога.
— Защо не прекараме още един ден заедно? Тъй като това може да е последният ти ден на свобода, ще се съглася да правим каквото си пожелаеш.
— Да си останем в леглото — тутакси отвърна Дани. — Ще се любим цял ден.
— Мъже — въздъхна Бет и се усмихна.
— Може да заведем Кристи на зоологическа градина, после да обядваме в „Рамзис“ пържена риба с картофки.