— И биде светлина — обяви баща ми, загледан въодушевено в новата и искряща рождественска ясла на „Семпере и синове“.
— Обновление или смърт! — добави той доволно.
— По-добре смърт — измърмори Фермин под сурдинка.
Не беше минала и една минута от официалното включване на светлините, когато една майка с три дечица спря пред витрината да се полюбува на яслата и след кратко колебание влезе в книжарницата.
— Добър ден — рече тя. — Имате ли книги за житията на светците?
— Разбира се — отвърна баща ми. — Позволете да ви покажа колекцията „Иисус е моя пътеводна звезда“, която несъмнено ще очарова децата ви. Богато илюстрирана и с предговор от дон Хосе Мария Пеман13. От това по-хубаво — здраве!
— Чудесно! В наши дни толкова трудно се намират книги с положително послание, от което да ти стане уютно на душата — без разните му там убийства, престъпления и други такива работи, които никой не разбира…
Фермин подбели очи. Явно се канеше да отвори уста, но аз го спрях и го отмъкнах по-далече от клиентката.
— Много добре ви разбирам — съгласи се баща ми, като ме гледаше с крайчеца на окото си, а изражението му ясно показваше, че не бива да изпускаме тази продажба за нищо на света, дори ако трябва да държа Фермин с вързани ръце и запушена уста.
Изтиках свободомислещия в задната стаичка и се уверих, че завесата е спусната, за да може баща ми да проведе необезпокоявано операцията.
— Фермин, какво ви прихваща? Разбирам, че не сте привърженик на коледните ясли и уважавам възгледите ви, но ако един младенец Иисус с размерите на валяк и няколко глинени прасенца ободряват баща ми и на това отгоре привличат клиенти в книжарницата, ще ви помоля да слезете от екзистенциалисткия амвон и да си давате вид, че сте очарован от идеята — поне в работно време.
Фермин въздъхна и кимна засрамен.
— Разбира се, приятелю — рече той. — Простете ми. На всичко съм готов, за да направя щастлив баща ви и да спася книжарницата — дори ако трябва да извървя Пътя на свети Яков14 в параден костюм на тореадор.
— Достатъчно е да му кажете, че намирате яслата за сполучливо хрумване, и да не му противоречите.
Фермин кимна.
— То се знае. По-късно ще се извиня на господин Семпере за моята нетактичност и в знак на разкаяние ще дам принос за яслата с една малка фигурка, за да покажа, че по отношение на коледния дух дори големите универсални магазини не могат да се мерят с мен. Имам приятел, който трябваше да мине в нелегалност — той изработва едни от ония симпатични „дрисльовци“15, само че с образа на Франко. Ама толкова реалистични ги докарва, че чак да настръхнеш!
— Не се увличайте, някое агънце или цар Балтазар ще свърши работа.
— Както желаете, Даниел. А сега, ако не възразявате, ще се захвана с нещо полезно и ще отворя сандъците от партидата на вдовицата Рекасенс, че вече цяла седмица събират прах тук.
— Да ви помогна ли?
— Не се тревожете, гледайте си вашата работа.
Проследих го с поглед, когато отиде в склада в дъното на задната стаичка и си сложи синята работна престилка.
— Фермин — подхванах аз.
Обърна се да ме погледне с любезен интерес. Поколебах се за миг.
— Днес се случи нещо, което трябва да споделя с вас.
— Слушам ви.
— Всъщност не знам как точно да го обясня. Дойде един човек, който питаше за вас.
— Някоя хубава дама? — попита Фермин с престорена шеговитост, която не успя да скрие тревогата, помрачила погледа му.
— Беше господин. Доста грохнал и, да ви кажа право, голям особняк.
— Остави ли някакво име?
Поклатих глава.
— Не, но остави това за вас.
Той свъси вежди. Подадох му книгата, която посетителят бе купил преди няколко часа. Фермин я взе и се вторачи в корицата озадачено.
— Че това не е ли оня Дюма, който държахме в остъкления шкаф на цена от трийсет и пет песети?
Кимнах.
— Отворете на първа страница.
Направи каквото му казах и щом прочете посвещението, изведнъж пребледня като платно и преглътна с мъка. За миг затвори очи, после ме изгледа безмълвно. За пет секунди сякаш бе остарял с пет години.
— Когато излезе оттук, го проследих — рекох аз. — Вече цяла седмица живее на улица „Оспитал“ срещу пансион „Европа“ в една неугледна сграда, където отдават стаи под наем на час. Доколкото можах да разбера, използва фалшиво име; всъщност вашето: Фермин Ромеро де Торес. Научих от един от писарите пред Двореца на Вицекралицата, че е поръчал да му препишат едно писмо, в което споменавал голяма сума пари. Говори ли ви нещо всичко това?
13
Хосе Мария Пеман и Пемартин (1897–1981) — испански журналист, поет, романист и есеист, един от малкото видни интелектуалци, поддържали Франсиско Франко.
14
Пътят на св. Яков (El Camino de Santiago) — прочут поклоннически маршрут през Северна Испания до катедралата „Сантяго де Компостела“, където се съхраняват мощите на св. Яков Зеведеев.
15
Става дума за т.нар. caganers, фигурки, изобразяващи човечета в акт на дефекация, които се поставят в коледните ясли в Каталония и съседните области като Андора, Валенсия и Северна Каталония (в Южна Франция), а също и на Балеарските острови. Най-популярни са в тези земи, но се срещат и в други области на Испания (Мурсия), в Португалия и Южна Италия (Неапол). Произходът на традицията не е ясен, но тя съществува поне от XVIII в. Местната католическа църква се отнася към нея напълно толерантно. Смята се, че фигурките са гаранция за плодородие, защото „подобряват“ земята. От 40-те г. на XX в. традицията се адаптира към нуждите на времето и редом с обичайния дизайн на фигурките се появяват изображения на различни знаменитости, исторически личности, актуални политици и даже членове на испанското кралско семейство.