Забелязах погледа на таксиметровия шофьор в огледалото — очакваше указания.
— Отиваме на улица „Фернандо“, откъм входа на Пласа Реал — казах.
— Няма ли да се върнем в книжарницата? — попита Фермин, който нямаше сили дори да спори за маршрута.
— Аз ще се върна, но вие отивате в дома на дон Густаво, за да прекарате остатъка от деня с Бернарда.
Пътувахме мълчаливо по улиците на Барселона, размити от дъжда. Когато стигнахме до арките на улица „Фернандо“, където преди години бях срещнал Фермин за първи път, платих на шофьора и слязохме. Изпратих моя приятел до входната врата на дон Густаво и го прегърнах.
— Пазете се, Фермин. И вземете да хапнете нещо, че на Бернарда ще й се забие някой кокал в брачната нощ.
— Не берете грижа за мен. Наумя ли си, мога да напълнея по-лесно и от оперна певица. Сега, като се кача горе, ще се натъпча с масленки от ония, дето ги купува дон Густаво от магазин „Килес“, и утре ще ви се явя като лоена топка.
Дано да е така. Много поздрави на булката.
— Ще й предам, макар че, както стоят нещата на бюрократичния фронт, виждам, че май ще си живея в грях.
— Нищо подобно. Помните ли какво ми казахте веднъж? Че съдбата не прави визити по домовете, а трябва сам да я потърсиш?
— Да ви призная, тази фраза си я откраднах от една книга на Каракс. Хареса ми как звучи.
— Аз пък взех, че повярвах в нея. И все още вярвам. Затова ви казвам, че вашата съдба е да се ожените за Бернарда на уречената дата и както си му е редът — със свещеници, с ориз, с име и фамилия.
Моят приятел ме гледаше скептично.
— Да не се казвам Даниел, ако не се ожените с всичките му салтанати — обещах на един твърде унил Фермин. Толкова сломен изглеждаше, че сякаш нищо не би могло да го ободри: нито пакет от любимите му сладкиши, нито някой страхотен филм в кино „Фемина“ с Ким Новак, издокарана с един от ония заострени сутиени, които оборваха закона за гравитацията.
— Щом казвате, Даниел…
— Вие ми върнахте истината — заявих. — Аз пък ще ви върна името.
5
Същия следобед, щом се прибрах в книжарницата, пуснах в ход моя план за възстановяване на самоличността на Фермин. Първата ми стъпка бе да проведа няколко телефонни обаждания от задната стая и да съставя график на действията си. Втората стъпка изискваше да прибягна до таланта на признати експерти.
Следващият ден бе слънчев и приятен. По обед се отправих към библиотеката на улица „Кармен“, където си бях уговорил среща с професор Албуркерке, убеден, че ако на тоя свят имаше нещо, което той да не знае, значи никой не го знаеше.
Заварих го в главната читалня сред томове и книжа, дълбоко съсредоточен с писалка в ръка. Седнах срещу него от другата страна на масата и го оставих да си работи. Той забеляза присъствието ми чак след около минута. Вдигна очи и ме погледна учудено.
— Сигурно пишете нещо много увлекателно — подхванах аз.
— Работя върху една серия от статии за прокълнатите писатели на Барселона — обясни професорът. — Спомняте ли си за един автор на име Жулиан Каракс? Вие ми го препоръчахте преди няколко месеца в книжарницата.
— Разбира се — отвърнах.
— Е, заех се да потърся сведения за него и историята му се оказа направо невероятна. Знаехте ли, че години наред една диаболична личност е бродела по света, издирвайки книгите на Каракс, за да ги изгори?
— Не думайте! — възкликнах с престорена изненада.
— Прелюбопитен случай. Когато завърша материала, ще ви го дам да го прочетете.
— Би трябвало да напишете цяла книга по темата — предложих аз. — Една тайна история на Барселона, разгледана чрез нейните прокълнати писатели, които са забранени в официалната версия.
Професорът се замисли над идеята, видимо заинтригуван.
— Да си призная, минавало ми е през ума, но съм толкова затрупан с работа покрай вестниците и университета…
— Ако вие не я напишете, няма кой друг…
— Може пък да хвана бика за рогата и да я напиша. Само не зная откъде ще намеря време, но…
— „Семпере и синове“ ще ви предложи пълния си каталог и съдействие по всички въпроси.
— Ще го имам предвид. Е, отиваме ли да обядваме?
Професор Албуркерке сви знамената за този ден и двамата поехме към „Каса Леополдо“, където седнахме на чаша вино и ордьовър от великолепна шунка и зачакахме две порции яхния от волска опашка — специалитетът на деня.