Выбрать главу

— А Валс присъства ли на тези събития?

— По-рано присъстваше, да. Вечно се шегувахме, че говори повече за себе си, отколкото за автора или за книгата, която представя. Но това беше преди време. От години не съм го виждал. Мога ли да попитам откъде е този внезапен интерес, Даниел? Никога не съм мислил, че се вълнувате от малкия панаир на суетата на нашата литература.

— Просто ми е любопитно.

— Ясно.

Докато плащаше сметката, професор Албуркерке ме погледна изпод вежди.

— Защо все ми се струва, че ми разказвате дори не половината, а само една четвърт от цялата история?

— Някой ден ще ви разкажа и останалото, професоре. Обещавам ви.

— И добре ще направите, защото градовете се нуждаят от някого, който да поддържа паметта им жива. Някой като мен — мъдър човек, стъпил здраво на земята.

— Предлагам ви сделка: вие ще ми помогнете да разреша проблема на Фермин, а аз един ден ще ви разкажа неща, които Барселона би предпочела да забрави. Специално за вашата тайна история.

Професорът ми подаде ръка и аз я стиснах.

— Разчитам на думата ви. А сега, връщайки се към темата за Фермин и документите, които ще трябва да измъкнем от вълшебната шапка…

— Мисля, че познавам подходящия човек за тази работа.

6

Осуалдо Дарио де Мортенсен, принц на барселонските писари и мой стар познат, се наслаждаваше на следобедната си почивка в своята будка до Двореца на Вицекралицата, като посръбваше кафе с коняк и пушеше пура. Когато ме видя да се задавам, ми махна с ръка за поздрав.

— Я гледай, блудният син се завръща. Е, размислихте ли? Ще се захванем ли с онова любовно писмо, което ще ви извоюва достъп до забранени ципове и копчета от облеклото на желаната девойка?

Отново му показах венчалната си халка и той кимна, припомняйки си предишната ни среща.

— Прощавайте. Аз така си питам, по навик. Вие сте от старата гвардия. Какво мога да направя за вас?

— Оня ден разбрах защо вашето име ми прозвуча познато, дон Осуалдо. Работя в книжарница и намерих един ваш роман от 1933 г. — „Конниците на здрача“.

Думите ми явно отключиха много спомени и Осуалдо се усмихна носталгично.

— Ех, какви времена бяха… Онези негодници Баридо и Ескобиляс, моите издатели, ме обраха до последната стотинка — дано се пържат в катрана за вечни времена! Но удоволствието, което изпитах, докато пишех романа — това никой не може да ми го отнеме!

— Ако го донеса някой ден, ще ми напишете ли посвещение?

— Разбира се, иска ли питане. Това беше лебедовата ми песен. Светът не беше подготвен за уестърн, чието действие се развива в делтата на Ебро, с бандити в канута вместо на коне и комари с размерите на дини, които се вихрят на воля.

— Вие сте испанският Зейн Грей38.

— Де да бях! Какво мога да направя за вас, млади човече?

— Да ми заемете вашата дарба и находчивост за едно също тъй благородно начинание.

— Целият съм слух.

— Трябва да ми помогнете да съчиня документално минало за един приятел, за да може да се ожени без правни спънки за жената, която обича.

— Добър човек ли е?

— Най-добрият, когото познавам.

— Значи е решено. Любимите ми сцени винаги са били сватбите и кръщенетата.

— Ще имаме нужда от молби, петиции, сведения, сертификати и цялата тая бумащина…

— Няма да е проблем. Ще прехвърлим част от стратегическото планиране на Луисито, когото вече познавате. Той е абсолютно надежден и владее дванайсет различни почерка.

Извадих банкнотата от сто песети, която професорът бе отказал, и му я подадох. Осуалдо ококори очи като чинии и побърза да я прибере.

— А после разправят, че в Испания не можело да се прехранваш с писане — рече той.

— Това ще покрие ли работните разходи?

— Даже с излишък. Когато организирам всичко, ще ви кажа на колко възлиза цялата операция, но на пръв поглед бих предположил, че петнайсет дуро ще са предостатъчни.

— Оставям това на вашата преценка, Осуалдо. Моят приятел професор Албуркерке…

— Отличен писател — вметна Осуалдо.

— И още по-доблестен човек. Та както казах, професорът ще мине оттук и ще ви даде списък на необходимите документи и всички подробности. Ако имате нужда от нещо, ще ме намерите в книжарницата „Семпере и синове“.

вернуться

38

Пърл Зейн Грей (1872–1939) — американски автор на популярни приключенски романи, смятан за един от основателите на жанра уестърн.